Какво представляват доброкачествените менингиоми?

Терминът "доброкачествен менингиом" се отнася за доброкачествени мозъчни тумори, които засягат твърдите мозъчни обвивки. Доброкачествените менингиоми се развиват от покривните клетки на меките мозъчни обвивки и се образуват предимно в зряла възраст. Жените от петото десетилетие на живота нататък са засегнати от заболяването с честота над средната. Заболяването засяга жените около два пъти по-често от мъжете, но рядко се появява преди 40-годишна възраст.

Почти 25 % от всички тумори на централната нервна система са доброкачествени менингиоми, които обикновено се появяват в изолирани случаи. За разлика от злокачествените менингиоми, доброкачествените менингиоми са рязко очертани и не прорастват в съседната мозъчна тъкан. В зависимост от тежестта на тумора и вида на лечението шансовете за възстановяване са добри или слаби. При всички случаи след хирургичното отстраняване на тумора се препоръчва рехабилитация.

Какви са различните видове доброкачествени менингиоми?

Световната здравна организация (СЗО) разграничава следните две степени по отношение на доброкачествените менингиоми:

• СЗО степен I: менингиомите представляват повече от 85 % от всички доброкачествени менингиоми, които обикновено могат да бъдат напълно отстранени чрез операция и имат благоприятна прогноза
• СЗО степен II: Атипичните менингиоми съставляват около 10 % от всички доброкачествени менингиоми, които имат повишен потенциал за растеж и имат висока честота на рецидиви дори след успешно пълно отстраняване на тумора. Поради това атипичният менингиом трябва да се наблюдава редовно след операцията.

 
Третата степен по СЗО е анапластичен менингиом, който се среща доста рядко и описва злокачествен тумор на менингите. Класификацията на тумора по тази схема е важна както за лечението, така и за прогнозата.

Какво причинява образуването на менингиом?

Менингиомът се причинява от дегенерацията на определен тип клетки. Точните причини за тази дегенерация все още не са изяснени, но лекарите предполагат, че генетична предразположеност може да допринесе за развитието на менингиома. Други рискови фактори са йонизиращите лъчения, поради което децата, които са били лекувани с лъчева терапия за рак, са по-склонни да развиват менингиоми.

Какви симптоми може да предизвика доброкачественият менингиом?

Тъй като повечето доброкачествени менингиоми растат сравнително бавно, заболяването може да протече без симптоми за известно време. Едва в края на заболяването могат да се появят симптоми като главоболие или, по-лошо, припадъци. Симптомите могат да се обяснят с факта, че туморът, който е станал доста голям, притиска други области на мозъка или нервни структури. В допълнение към вече споменатите два симптома могат да бъдат предизвикани и следните по-скоро неспецифични оплаквания:

• Замайване,
• Парализа,
• Загуба на обоняние
• Повръщане,
• Зрителни смущения до парализа на очния мускул,
• Дихателни нарушения и/или нарушения на съзнанието,
• Повишаване на кръвното налягане с едновременно намаляване на сърдечната честота,
• Болка и/или сетивни нарушения,
• Смущения в походката
• Дискомфорт при ходене до тоалетна

 
Появата и интензивността на различните симптоми зависят от това в коя област на мозъка е притиснат туморът.

Как се диагностицира доброкачествен менингиом?

Ако туморът е безсимптомен, той обикновено се открива случайно. Такъв може да бъде случаят например чрез обичайните образни процедури - компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Освен това може да се извърши измерване на кръвотока в мозъка и да се вземе тъканна проба от тумора (биопсия). Менингиомите обикновено имат плоска или възлова форма и обикновено се намират в черепа. По-малко от десет процента от всички мозъчни тумори растат в гръбначния канал или върху кожата на гръбначния мозък.

Как се лекува доброкачествен менингиом?

Ако заболяването не предизвиква никакви симптоми, първоначално не е необходимо лечение. Същото се отнася и за безсимптомните малки менингиоми, които трябва да се изследват само на редовни интервали от време чрез компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Ако обаче доброкачественият менингиом предизвиква симптоми, обикновено трябва да се направи опит за хирургично отстраняване на тумора. В случай на тумор, който има I степен на тежест според СЗО, пълното му хирургично отстраняване обикновено е възможно без проблеми. Ако туморът е много кръвоносен, кръвоносните съдове могат да бъдат затворени чрез т.нар. емболизация, която предотвратява прекомерната загуба на кръв. Ако менингиомът не може да бъде напълно отстранен чрез операция, останалите туморни клетки се унищожават след операцията чрез лъчетерапия.

Каква е прогнозата при доброкачествен менингиом?

Прогнозата за пълно излекуване винаги зависи от тежестта на заболяването. При тумор от първа степен на тежест шансовете за пълно отстраняване на тумора са големи, което увеличава и шансовете за пълно излекуване. При менингиом от втори тип съществува риск дори след успешна операция туморът да се разрасне отново след известно време и да се наложи нова операция. Злокачественият мозъчен тумор тип III е опасен, защото може да образува метастази и има много малък шанс за излекуване. Общата 5-годишна преживяемост при менигеом е около 90 %. Въпреки това, независимо дали шансовете за излекуване са добри или лоши, рехабилитацията винаги трябва да следва лечението на менингиома.

Как изглежда рехабилитацията при менингиом?

Рехабилитацията след лечение на менингиом може да бъде амбулаторна или стационарна. Обикновено пациентите трябва да се подложат на неврологична рехабилитация след операция на доброкачествен менингиом. Тук фокусът е върху уврежданията, причинени от мозъчния тумор. Те могат да включват например умствени дефицити, нарушени двигателни умения, нарушения в чувството за равновесие или говора и дори парализа.