Какво представляват злокачествените менингиоми?

Злокачественият менингиом е злокачествен мозъчен тумор, който се среща сравнително рядко и представлява само 2-3% от всички менингиоми. Злокачествените менингиоми се образуват в менингите на мозъка и вероятността мъжете да развият това заболяване е по-голяма от тази при жените. Злокачествените мозъчни тумори нарастват бързо по размер и могат да се разраснат в околните мозъчни структури или в друга тъкан чрез разпространение на дъщерни тумори (метастази). Прогнозата за злокачествен менингиом е по-скоро неблагоприятна и винаги изисква следоперативна лъчетерапия.

Каква е тежестта на злокачествения менингиом?

Световната здравна организация (СЗО) разграничава три степени на тумора, като първите две степени описват доброкачествен мозъчен тумор. Злокачественият менингиом се проявява в третата и най-тежка степен на тумора:

• III степен на СЗО: анапластичният менингиом е най-рядката форма на всички менингиоми и представлява само около 2 % от всички случаи. Анапластичният менингиом може да образува метастази и по този начин да се разпространи в други органни структури.

 
Менингиомите от втора степен по СЗО също са не само трудни за лечение в някои случаи, но дори могат да станат злокачествени. Хирургията може да бъде по-трудна, отколкото при менингиомите от първа степен по СЗО.

Как се развива злокачественият менингиом?

Както и при другите видове рак, злокачественият менингиом се развива, когато определен вид клетки дегенерират. Въпреки че точната причина за тази мутация все още не е ясна за медицинските специалисти, те предполагат, особено в случай на развитие на злокачествен менингиом, че децата, които са били подложени на лъчева терапия поради рак, но също и оцелелите от атомна бомба, имат по-голям риск от развитие на злокачествен мозъчен тумор (анапластичен менингиом).

Какви са симптомите на злокачествения менингиом?

Поради бързия си растеж злокачественият менингиом може да предизвика припадъци. Особено големите тумори обаче могат да причинят и следните неврологични нарушения:

• Нарушения на говора,
• Парализа,
• Зрителни смущения,
• Влошаване на обонянието,
• в някои случаи могат да настъпят дори промени в личността.

 
В зависимост от мястото на възникване на менингиома, той може да повлияе и на оттичането на гръбначно-мозъчната течност. Това може да доведе до състояние, наречено хидроцефалия. Главоболието също е често срещан страничен ефект от менингиома, но рядко се причинява пряко от тумора.

Как се диагностицира менингиом?

Тъй като малигненият менингиом обикновено вече причинява симптоми, диагнозата на този етап обикновено вече не е случайна находка. Пациентът се явява на преглед при лекаря заради симптомите, след което се извършва магнитно-резонансна томография (МРТ) или компютърна томография (КТ). Може да се използва контрастно вещество, за да се направят аномалиите видими. Както магнитно-резонансната томография, така и компютърната томография могат да покажат точното положение и размера на тумора. С допълнително рентгеново изследване на кръвоносните съдове на главата (ангиография) може да се определи кои съдове са свързани с тумора или дали някои съдове са изместени от тумора и по този начин ограничават притока на кръв.

Как се лекува злокачествен менингиом?

Злокачествените менингиоми обикновено растат продължително и поради размера си притискат мозъка. Поради тази причина те обикновено предизвикват симптоми и трябва да се лекуват спешно. Хирургичното отстраняване на тумора е стандартното лечение. Тъй като обаче това невинаги е възможно поради локализацията и размера на тумора, може да се обмисли и радиохирургично лечение. Следователно съответното лечение зависи от местоположението на тумора, но също така и от неговия размер и скорост на растеж. Съществуват и много други фактори, като например общото здравословно състояние на пациента.

При операцията менингиомът се намалява отвътре. По този начин се облекчават границите на съседните тъкани. По хирургичен път туморните менинги се отстраняват и заместват с нови. Процесът на заместване на менингите може да бъде с различна интензивност при различните пациенти. Това зависи от това дали туморът има гладка граница или вече е проникнал в повърхността на мозъка. Интервенцията става особено трудна, ако туморът вече е кръвоснабден от нормални мозъчни съдове. Благодарение на най-новите технически процедури, като например разширената реалност, т.нар. невронавигация или интраоперативен невромониторинг, е възможно неврохирургът да надникне в тъканта с максимална прецизност и да извърши интервенцията при максимални мерки за безопасност.

Всички менингиоми са чувствителни към радиация. Затова при менингиом, който не може да бъде опериран, обикновено се провежда лъчетерапия. За провеждане на лъчетерапия обаче туморът не трябва да е надхвърлил определен размер. Ако нито операцията, нито лъчетерапията са възможни, алтернативата е т.нар. радионуклидна терапия. Тя се използва предимно при трудни случаи с прогресивно развитие на заболяването. При радионуклидната терапия туморът се третира с радиоактивни лекарства. Тук често се използва така нареченият радиофармацевтик. Това е радиоактивно вещество, което се свързва със специални рецептори (соматостатинови рецептори) на повърхността на тумора, където има локален радиационен ефект и унищожава туморните клетки.

Като цяло по отношение на лечението на малигнен менингиом може да се каже, че пълното отстраняване на тумора е почти невъзможно от втора степен по СЗО. В зависимост от това къде е разположен менингиомът, той може да засегне важни структури. Такъв е случаят например, ако менингиомът е разположен в близост до хипофизата или мозъчния ствол. Това е мястото, където се намира не само аортата, която отговаря за снабдяването на мозъка с кръв, но и и хипофизата.

Каква е прогнозата при злокачествен менингиом?

Шансовете за пълно излекуване на злокачествен менингиом от трета степен на тежест са по-скоро неблагоприятни. Това се дължи главно на факта, че мозъчният тумор може да метастазира.