Какво представляват гъбите?

Гъбичките са причинители на инфекциозни заболявания. В зависимост от вида на гъбичките те могат да заразяват хора, животни, както и растения. Въпреки че съществуват много хиляди видове гъбички, само около няколкостотин гъбични патогени играят роля в предаването на инфекциозни заболявания при хората. Те се предават главно по въздуха, чрез храната или кожата. Някои видове гъбички могат да инфектират кожата и ноктите, докато други могат да проникнат във вътрешността на тялото и да заразят например белите дробове или червата. Най-често срещаните гъбични патогени в Германия са дрождите от рода Candida (Candida albicans), кожните гъбички (Trichophyton rubrum) или плесените (Aspergillus fumigatus). За лечение на гъбични заболявания се използват противогъбични лекарства (т.нар. антимикотици) за вътрешна и външна употреба.

Как се разграничават различните гъбични заболявания?

Инфекциозните заболявания, причинени от гъбички, се наричат от лекарите микози и могат да бъдат разделени на следните категории:

• Вид на патогена: Кой вид гъбички е причинил инфекцията? Лекарите използват т.нар. система DHS за човешките патогенни гъбички и разграничават дерматофитите, дрождите и плесените. Докато дерматофитите като нишковидните гъбички засягат само кожата и нейните придатъци като ноктите и косата, дрождите и плесенните гъбички могат да засегнат както кожата, така и лигавиците и вътрешните органи.
• Локализация: Кои части на тялото са засегнати? Лекарите различават повърхностни гъбични заболявания (кожни) и подкожни гъбични заболявания (дерматомикози). Освен това се прави разлика между гъбични заболявания на лигавиците и гъбични заболявания, които засягат вътрешните органи (системни микози). Последните могат да придобият животозастрашаващи размери.
• Път на инфекцията: Как гъбичните патогени са попаднали в организма? Лекарите правят разлика между така наречените екзогенни микози и ендогенни микози. Докато екзогенната микоза се причинява от гъбички, които навлизат в организма отвън, ендогенната микоза описва гъбична инфекция, която произхожда от патогени, които вече са били в организма.
• Първична или вторична гъбична инфекция: Как е предизвикано гъбичното заболяване? Прави се разграничение между първична и вторична (опортюнистична) микоза. Докато първичната микоза е гъбично заболяване, което е предизвикано от пряко предаване с патогенните гъбички, вторичната микоза описва гъбична инфекция, която е предизвикана от друго заболяване. Това може да бъде например бактериална инфекция.
• Клинична картина: Какъв е външният вид на гъбичките? Това е клиничната картина, т.е. външният вид на гъбичната инфекция, като например нейния цвят, локализация и признаци на възпаление.

Как се предават гъбичките?

Гъбичките се разпространяват навсякъде. Хората могат да влязат в контакт с тях чрез храната (например хляб, брашно или картофи), кожата, но също и чрез въздуха. Така наречените гъбички Candida дори постоянно присъстват по кожата, в устата или в червата на хората, без непременно да предизвикват симптоми на заболяване или дискомфорт. В случай на отслабена имунна система или увреждане на естествената кожна бариера обаче гъбичките Candida могат да се разпространят при определени обстоятелства и да предизвикат заболявания. Други начини, по които се предават гъбичките, включват лоша или прекомерна хигиена и множество стресови фактори, тъй като те отслабват собствените защитни механизми на организма.

Алергични реакции към гъбички

Вдишването на разпространяващите се части на гъбичките, т.нар. спори, може да предизвика алергична реакция при някои хора. Всичко зависи от това къде в дихателните пътища се осъществява реакцията на свръхчувствителност. В зависимост от това може да възникне например алергичен ринит, алергично възпаление на белодробната тъкан (екзогенен алергичен алвеолит) или бронхиална астма. Екзогенният алергичен алвеолит се нарича разговорно още "бял дроб на дърводелец" или "бял дроб на фермер", тъй като особено често засяга тези две професионални групи.

Гъбични токсини

Гъбите произвеждат токсини, наречени микотоксини, които могат да имат токсичен ефект дори в малки дози. Хората могат да погълнат тези гъбични токсини, например чрез храна, заразена с гъби, произвеждащи токсини, като плесенясало кисело мляко или ерго. Последната е нишковидна гъба (Claviceps purpurea), която атакува основно ръжта и произвежда силно токсични алкалоиди. Особено през Средновековието ерготата често е водила до масови смъртни случаи при житните култури.

Тъй като много микотоксини често са устойчиви на топлина, загряването на храната не води до унищожаване на гъбичните токсини. Микотоксините имат вредно въздействие върху черния дроб и бъбреците, а понякога могат да причинят и рак. Афлатоксинът например насърчава развитието на рак на чернодробните клетки.

Как се лекува гъбична инфекция?

Гъбичните инфекции често се лекуват с лекарства, наречени антимикотици. Антимикотиците пречат на гъбичките да изградят клетъчна стена и по този начин възпрепятстват растежа им (фунгистатичен ефект) или правят дупки в клетъчната стена и по този начин убиват напълно гъбичките (фунгициден ефект), тъй като компонентите на гъбичките се губят навън. Антимикотиците се предписват за външна или вътрешна употреба. Конкретната форма на приложение зависи изцяло от вида на гъбичките и тяхната тежест.

В допълнение към лечението с антимикотици трябва да се спазват и следните хигиенни мерки, за да се предотврати разпространението на гъбичния патоген:

• За болните кожни участъци трябва да се използва само отделна кърпа.
• Някои текстилни изделия, като кърпи, бельо и чорапи, трябва да се перат на 60 градуса, за да се унищожат гъбичките.
• В обществените сгради, като плувните басейни, сауната, душ зоната и съблекалните, трябва да се носят чехли за къпане, за да се избегне ходенето бос.
• Ако има случай на атлетично стъпало, изтривалките, подовете и обувките трябва да се дезинфекцират редовно.

Всички гъбички ли са вредни?

Съществуват и гъбички, които имат лечебен ефект. Пример за това е сиво-зелената плесен пеницилин (Penicillium notatum), която английският изследовател Александър Флеминг открива случайно през 1928 г. Така нареченият пеницилинов плесен се промъкнал в бактериална култура на Флеминг и я унищожил, от което Флеминг заключил, че пеницилинът може да е в състояние да спасява животи. В резултат на това започват изследванията на Флеминг и разработването на първия в света антибиотик - пеницилин.

Но традиционната китайска медицина (ТКМ) използва и така наречената гъба шийтаке или ухото на Юда (Му-Ерр), както и гъбата гребенест магарешки бодил. Последната има репутацията на гъба, която регулира кръвната захар и се бори с нишковидни червеи.