Въведение в афлатоксина и честотната терапия
Афлатоксините са токсични вещества, произвеждани от някои видове плесени, по-специално Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus.
Тези микотоксини са известни в цял свят като значими замърсители в храните и фуражите за животни.
Откриването им датира от началото на 60-те години на миналия век, когато за първи път са идентифицирани във фъстъци, което води до масово отравяне на животни.
Определение и свойства
Афлатоксините принадлежат към група химикали, известни като микотоксини.
Тези съединения са не само устойчиви на топлина, но и химически стабилни, което ги прави трудни за отстраняване от заразена храна.
Съществуват различни видове афлатоксини, като най-важните от тях са афлатоксин B1, B2, G1 и G2.
От тях афлатоксин В1 е най-разпространеният и също така най-токсичният.
Инфекция и разпространение
Заразяването с афлатоксини става главно чрез консумация на заразени храни.
Най-често засегнатите храни включват ядки, царевица, ориз и подправки.
Животински продукти като мляко и месо обаче също могат да бъдат засегнати от консумацията на заразени фуражи.
Разпространението на афлатоксините се насърчава от топли и влажни условия, каквито се срещат в тропическите и субтропическите региони.
Значение за здравето
Афлатоксините са изключително опасни за хората.
Поглъщането им може да причини както остри, така и хронични здравословни проблеми.
Острото отравяне, известно още като афлатоксикоза , може да доведе до увреждане на черния дроб и в най-лошия случай до смърт.
Хроничната експозиция е свързана с повишен риск от рак на черния дроб и други сериозни заболявания .
Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира афлатоксин В1 като канцерогенен за хората.
В следващите раздели ще се задълбочим в източниците и появата на афлатоксини, свързаните с тях рискове за здравето и методите за откриване и регулиране на тези опасни вещества.
Източници и поява на афлатоксин
Афлатоксините се срещат в голямо разнообразие от храни и представляват глобален проблем, особено в развиващите се и новоиндустриализиращите се страни.
Основните източници на замърсяване с афлатоксини са селскостопанските продукти, заразени с плесените от видовете Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus.
Тези плесени се развиват особено добре при топъл и влажен климат, което благоприятства замърсяването в тропическите и субтропическите региони.
Често засегнати храни
Сред най-засегнатите храни са ядките, особено фъстъците и шамфъстъкът, както и зърнени култури като царевица и ориз.
Поради хранителния си състав и условията на съхранение тези продукти осигуряват идеална среда за развитие на плесенните гъбички.
По данни на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) до 25 % от световната реколта е засегната от афлатоксини, което има значително икономическо въздействие.
Подправките, особено червеният пипер и пиперът, също са често засегнати от афлатоксини.
Процесът на сушене и съхранение на тези продукти може да насърчи развитието на плесени от род Aspergillus.
При животинските продукти, като мляко и месо, замърсяването може да стане косвено, ако животните консумират замърсен фураж.
Проучванията показват, че афлатоксин М1, метаболит на афлатоксин В1, може да бъде открит в млякото на млечни крави, които са консумирали замърсен фураж.
Фактори на околната среда и условия на съхранение
Разпространението на афлатоксините се влияе от различни фактори на околната среда.
Високите температури и влажността на въздуха осигуряват оптимални условия за развитието на плесените Aspergillus.
Неправилното съхранение, като недостатъчна вентилация и висока влажност, също може да благоприятства образуването на афлатоксини.
Проучване на Университета в Претория показва, че правилното сушене и съхранение на продуктите има решаващ принос за свеждане до минимум на риска от замърсяване.
Познаването на източниците и появата на афлатоксини е от решаващо значение за разработването на ефективни мерки за превенция и контрол.
В следващите раздели ще разгледаме рисковете за здравето, свързани с излагането на афлатоксини, и методите за откриване и регулиране на тези опасни вещества.
Рискове за здравето, свързани с излагане на афлатоксини
Рисковете за здравето, свързани с излагането на афлатоксини, са значителни и разнообразни.
Тези токсични съединения могат да причинят както остри, така и хронични здравословни проблеми, които варират в зависимост от дозата и продължителността на експозицията.
Остри рискове за здравето
Острата афлатоксикоза възниква, когато човек погълне висока доза афлатоксини за кратък период от време.
Симптомите включват гадене, повръщане, болки в корема и замайване. В тежки случаи може да се стигне до остро увреждане на черния дроб, жълтеница и дори смърт.
Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) остри огнища на афлатоксикоза са документирани в страни като Кения и Индия, където са широко разпространени опасни условия на съхранение и липса на контрол на храните.
Хронични рискове за здравето
Хроничната експозиция на афлатоксини, дори при ниски нива, представлява значителен риск за здравето.
Дългосрочният прием може да доведе до тежки увреждания на черния дроб и значително да увеличи риска от рак на черния дроб.
Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира афлатоксин В1 като канцероген от група 1, което означава, че той е канцерогенен за хората .
Проучване на Националния институт по здравеопазване на САЩ (NIH) показва, че хроничното излагане на афлатоксин може също така да отслаби имунната система и да увеличи податливостта към инфекциозни заболявания.
Въздействие върху деца и бременни жени
Децата и бременните жени са особено изложени на риск.
Децата, които поглъщат афлатоксини, могат да получат забавяне на растежа и нарушения в развитието.
Проучване в Гана показва, че децата с висока експозиция на афлатоксини са имали значително по-ниски темпове на растеж .
За бременните жени съществува риск афлатоксините да увредят плода и да доведат до спонтанни аборти или вродени дефекти. Рисковете за здравето, свързани с излагането на афлатоксини, подчертават необходимостта от строг мониторинг и мерки за контрол.
В следващите раздели ще обсъдим методите за откриване и регулиране на тези опасни вещества, както и стратегиите за предотвратяване и намаляване на замърсяването.
Откриване и измерване на афлатоксини в храни
Откриването и измерването на афлатоксини в храни е важна стъпка в осигуряването на безопасността на храните.
Налични са различни аналитични методи за точно идентифициране и количествено определяне на замърсяването с афлатоксини.
Тези методи са от решаващо значение за проверка на съответствието със законовите ограничения и за свеждане до минимум на рисковете за здравето.
Аналитични методи
Най-разпространените методи за анализ на афлатоксини включват високоефективна течна хроматография (HPLC) и ензимен имуносорбентен анализ (ELISA).
Методът HPLC се характеризира с висока прецизност и чувствителност.
Той позволява отделянето и идентифицирането на различните видове афлатоксини, включително афлатоксин B1, B2, G1 и G2.
Проучване на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) подчертава надеждността на HPLC при откриването на афлатоксини в ядки и зърнени култури. Тестовете ELISA предлагат по-евтина и по-бърза алтернатива на HPLC.
Тези тестове използват антитела за откриване на специфични афлатоксини.
Според проучване на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) тестовете ELISA са особено полезни за наблюдение на голям брой проби за кратък период от време.
Мобилни и преносими устройства
В допълнение към лабораторните методи все по-голямо значение придобиват мобилните и преносимите устройства за откриване на афлатоксини.
Тези устройства дават възможност за бърз анализ на място, което е особено благоприятно за селскостопанските дейности и за контрола на храните.
Пример за това е имуноанализът с латерален поток, който дава резултати само за няколко минути и не изисква обширно лабораторно оборудване.
Валидиране и осигуряване на качеството
Валидирането на аналитичните методи е от съществено значение за осигуряване на точни и надеждни резултати.
Международни стандарти като ISO 17025 определят изискванията към лабораториите за изпитване, за да се гарантира качеството и съгласуваността на резултатите от изпитванията.
Проучване на Международната организация по стандартизация (ISO) подчертава значението на методичното валидиране и редовното калибриране на устройствата.
Прецизното откриване и измерване на афлатоксини в храни е основа за ефективни мерки за мониторинг и контрол.
В следващия раздел ще разгледаме по-подробно регулаторните стандарти и насоки в Германия.
Регулаторни стандарти и насоки в Германия
В Германия съществуват строги регулаторни стандарти и насоки за контрол на афлатоксините в храните.
Тези мерки са от решаващо значение за опазване на общественото здраве и свеждане до минимум на замърсяването на храните.
Законови ограничения
Правното основание за контрол на афлатоксините в храните е определено в Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Европейския съюз.
Този регламент определя максимално допустимите нива на афлатоксини в различни категории храни.
Така например допустимата стойност за афлатоксин В1 във фъстъци, предназначени за директна консумация, е 2 μg/kg. Граничната стойност за сумата от афлатоксини B1, B2, G1 и G2 е 4 μg/kg.
Програми за мониторинг
Мониторингът на замърсяването с афлатоксини се извършва редовно от органите за мониторинг на храните във федералните провинции.
Тези органи вземат проби от търговците на дребно и от вноса и ги анализират за наличие на афлатоксини.
Според Федералната служба за защита на потребителите и безопасност на храните (BVL) резултатите от тези програми за мониторинг са решаващи за оценката на безопасността на храните и за предприемането на мерки в случай на превишаване на пределно допустимите стойности.
Контрол на вноса
Особено внимание се отделя и на контрола на вноса от трети страни, особено от региони с висок риск от замърсяване с афлатоксини.
Продукти като ядки, подправки и сушени плодове са обект на строг контрол на вноса.
Този контрол включва проверки на документи, както и физически инспекции и лабораторни анализи.
Мерки при превишаване на допустимите стойности
При превишаване на допустимите стойности за афлатоксини хранителните предприятия са длъжни да предприемат незабавни действия.
Тези мерки могат да включват изтегляне на засегнатите продукти, изтеглянето им от пазара и информиране на потребителите .
Спазването на тези мерки се следи и налага от компетентните органи.
Изследвания и по-нататъшно развитие
За да се намали допълнително рискът от замърсяване, германското правителство насърчава научните изследвания за борба с афлатоксините.
Проекти като "MycoSafe-South" имат за цел да разработят иновативни методи за намаляване на микотоксините в храните и фуражите за животни и за подобряване на безопасността по цялата хранителна верига. Строгите регулаторни стандарти и мерките за непрекъснат мониторинг в Германия играят ключова роля за свеждане до минимум на излагането на населението на афлатоксини и за гарантиране на безопасността на храните.
Стратегии за превенция и намаляване на замърсяването с афлатоксини
Контролът и превенцията на замърсяването с афлатоксини са от решаващо значение за осигуряване на безопасността на храните и свеждане до минимум на рисковете за здравето. За намаляване на замърсяването по цялата хранителна верига могат да се използват ефективно различни стратегии.
добри земеделски практики
Съществена стъпка за намаляване на афлатоксините започва на полето.
Прилагането на добри земеделски практики (ДЗП) включва избор на устойчиви сортове растения, правилно редуване на културите и използване на биологични средства за контрол, като например плесени антагонисти, които потискат растежа на видовете Aspergillus.
Проучване на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) показва, че използването на ГАП може да намали замърсяването с афлатоксини с до 80 %.
оптимизирани условия за събиране и съхранение
след прибирането на реколтата правилното сушене и съхранение на продуктите е от решаващо значение.
Влагата трябва да се сведе до минимум, за да се предотврати развитието на плесени. Механичното сушене и използването на вентилационни системи помагат за поддържане на ниска влажност в складовете.
Според проучване на Университета в Претория , поддържането на оптимални условия на съхранение може значително да намали степента на замърсяване.
Биологични и химични интервенции
Биологичните методи, като например използването на нетоксични щамове Aspergillus, които действат като конкуренти на токсичните щамове, са обещаващи.
Химическата обработка, като например използването на озон или органични киселини, също може да потисне растежа на плесените и производството на афлатоксини.
Проучване на Международния институт по тропическо земеделие (IITA) подчертава ефективността на тези методи.
Мониторинг и обучение
Редовният мониторинг и обучението на земеделските стопани и производителите на храни са ключови елементи на превенцията.
Чрез обучение заинтересованите страни по хранителната верига могат да бъдат информирани за рисковете и методите за превенция на афлатоксините. програми като "MycoSafe-South" подпомагат земеделските производители в рисковите райони чрез обучение и техническа помощ.
Обучение на потребителите
Накрая, важна роля играе и обучението на потребителите.
Информираните потребители могат да допринесат за намаляване на замърсяването с афлатоксини, като купуват сертифицирани и тествани продукти.
Кампаниите и информационните програми могат да допринесат за повишаване на осведомеността относно опасностите, свързани с афлатоксините. Комбинацията от тези стратегии може ефективно да намали излагането на афлатоксини , което да доведе до по-безопасно снабдяване с храни и по-добри здравни резултати.
Библиография:
https://flexikon.doccheck.com/de/Aflatoxin
https://de.wikipedia.org/wiki/Aflatoxine
https:// www.laves.niedersachsen.de/startseite/lebensmittel/ruckstande_verunreingungen/ aflatoxin-content-of-various-foodstuffs-134526.html
https://www.lgl.bayern.de/ food/chemistry/mould toxins/aflatoxins/index.htm
https://www.ages.at/mensch/ ernaehrung-lebensmittel/rueckstaende-kontaminanten-von-a-bis-z/aflatoxine
https:// www.efsa.europa.eu/de/topics/topic/aflatoxins-food
https://utopia.de/ratgeber/aflatoxin-wiedas- fungal-poison-in-food-caught/
https://www.knauer.net/de/Lebensmittelanalyse-mit-HPLC/ анализ на-микотоксини-и-афлатоксини
Станете член сега
Като член ще получавате допълнителна информация и честоти по тази тема! Влезте тук!
