Човешкият организъм е обитаван от множество микроорганизми. Ако си представим, че деветдесет процента от клетките, преобладаващи в човешкото тяло, не са от човешки произход, че човешкото тяло се състои от около 10 трилиона клетки и че само в долната част на чревния тракт има около 100 трилиона бактерии или едноклетъчни растителни организми, тогава имаме приблизителна представа за това, което се случва в тялото ни всеки ден.
Микроорганизмите, намиращи се в чревния тракт, обикновено са ефективни микроорганизми, без които организмът едва ли може да се справи.
Въпреки това тялото ни ежедневно е изложено и на атаки от страна на вируси и бактерии, които имат за цел да отслабят или увредят човешкия организъм.
В областта на антиинфекциозната електромедицина различаваме 3 различни електромедицински процедури за борба с тези патогени:
- Процедури за индукция на ток
- Честотни процедури
- Индукция на силни магнитни импулси
Метод на индукция на ток
Методът на индукция на ток се опитва да въздейства върху сравнително малка област от тялото, обикновено преминаващата кръв.
Използваното напрежение на тока трябва да бъде толкова силно, че почти да може да се опише като алопатично, но собствените сигнали на организма не трябва да се наслагват.
Индуцираният в кръвта ток има за цел да деполяризира мембранните потенциали на патогените в кръвната плазма. В хода на тази деполяризация външният протеинов слой става безполезен, като по този начин не позволява на патогените да се свържат с клетките на организма.
Токовият поток влияе и на червените кръвни клетки. Те обаче преживяват добре ефекта на тока, тъй като са много по-устойчиви в електрофизиологично отношение.
Процедурата за индуциране на ток може да бъде намерена в практическо приложение в кръвен зепер на д-р Робърт Бек. Самият д-р Бек обаче основава познанията си или теорията си за наелектризирането на кръвта на американския патент 5 188 738 на д-р Каали от 1993 г.
Генераторът на Бек от нашия онлайн магазин работи на този принцип.
Метод на честотата
При честотния метод потокът на тока се провежда през по-голяма площ от тялото чрез електроди за ръце или крака. Този метод разчита на интензивно взаимодействие на биологични (клетъчни мембрани, клетъчна комуникация и т.н.) и технически индуцирани електрически полета.
Тъй като целият организъм е изложен на дифузно токово напрежение, всички биоелектрични жизнени процеси са повлияни.
Преди всичко пропускливостта на мембранните канали на всички клетки се увеличава решително от общото електромагнитно поле, което води до повишена пропускливост и по този начин до увеличаване на скоростта на метаболизма.
Всички подходи на Никола Тесла, Жорж Лаховски, Роял Райф и Хулда Кларк принадлежат към принципа на честотния метод.
Терапевтично, според принципа на резонанса, собствената честота на паразита се използва за унищожаване на съответния патогенен вид. Това обаче предполага, че може да се определи и точната честота, а след това съответно и да се проведе от устройството за честотна терапия в тялото в точна настройка.
Ако точната честота не може да бъде определена или ако процедурата се окаже твърде трудоемка, при процедурата на честотна терапия може да се използва и честотата 33 kHz, която според резултатите от изследванията причинява трудности на повечето паразити.
При честотния метод трябва да се има предвид, че токът, провеждан в тялото, не винаги достига до мястото, където трябва да действа. В такива случаи (напр. черва, кости и др.) честотната процедура трябва да се провежда с помощта на апарати за плазмотерапия.
Индуциране на силни магнитни импулси
За индуциране на силни магнитни импулси се използва така нареченият магнитен пулсар.
Когато магнитният импулс проникне в тялото, се създават електрически вихрови полета, които, аналогично на индуцирания в кръвта слаб ток, са достатъчни за девитализиране на микроорганизмите.
Тази форма на антиинфекциозна електромедицина се препоръчва от д-р Робърт Бек и в допълнение към кръвния зепер на Бек, тъй като патогенните микроорганизми могат да се установят и извън кръвообращението и по този начин не могат да бъдат достигнати само с кръвния зепер.
Пример:
В лимфните възли има зародишни форми, които навлизат в кръвния поток едва на по-късен етап. Кръвният зепер не би ги достигнал в настоящия момент. Чрез третиране с магнитни импулси тези зародишни форми се девитализират предварително, т.е. в лимфните възли, и се изхвърлят като "протеинови отпадъци".