Какво представляват бактериите?

Бактериите са едноклетъчни организми без клетъчно ядро, които сами произвеждат всичко необходимо за живота си. Бактериите също така имат собствен метаболизъм и генетичен материал. Те могат да бъдат с размери между 0,1 и 700 микрометра, което ги прави много по-големи от вирусите и все пак по-малки от човешките клетки. Под микроскоп бактериите понякога могат да имат разклонени нишки, цилиндрични структури, пръчка или сферична форма.

Противно на погрешното схващане, че всички бактерии причиняват инфекциозни заболявания, много бактерии всъщност са полезни. Например хората естествено имат много бактерии в червата, в устната кухина и по кожата, без те да причиняват заболявания. Напротив: "добрите" бактерии помагат на червата при храносмилането, например. Върху кожата така наречените "добри" бактерии се грижат там да не се разпространяват болестотворни микроорганизми. Само около един процент от всички бактерии са важни причинители на инфекциозни заболявания, например когато нахлуват в организма и произвеждат там метаболитни продукти. Сред най-известните бактериални заболявания са хламидия, дифтерия, коклюш, листериоза, чума, салмонела, тетанус, гонорея, туберкулоза и коремен тиф. Срещу някои от тези заболявания вече има ваксинации. По правило бактериалните инфекции се лекуват с антибиотици.

Как се изграждат бактериите?

Подобно на растителната клетка, бактериалната клетка също има клетъчна стена, която е изградена от муреин. Докато някои бактерии имат само един слой муреин в клетъчната си стена, други имат няколко слоя муреин. Тази разлика в структурата на клетъчната стена кара бактериите да придобиват различно оцветяване при така наречения метод на оцветяване по Грам. Още други бактерии се обграждат с капсула в допълнение към клетъчната стена. Това е много плътен защитен слой, състоящ се от захари и белтъчни градивни елементи (т.нар. аминокиселини). В допълнение към капсулата, така нареченият биофилм също предлага защита. Това е лепкаво вещество, което бактериите отделят, за да се прикрепят към други клетки или обекти. Особено по зъбите благодарение на този биофилм могат да се образуват кариесни бактерии (плака).

Съществуват и няколко бактерии, които изобщо нямат клетъчна стена, като например видовете микоплазма и термоплазма. Микоплазмите са паразитни бактерии, които могат да се размножават сами. Така наречените видове термоплазма, от друга страна, са топлолюбиви бактерии, които имат стабилна плазмена мембрана и се срещат предимно във вулканични почви.

Как се развиват бактериите?

Бактериите са, така да се каже, най-старите обитатели на Земята и се размножават при най-разнообразни условия чрез клетъчно делене. При този процес бактерията разделя клетката си на две части и така на практика се клонира. Бактериите се срещат не само във въздуха, но и във водата или храната и могат да оцелеят много дълго време в околната среда или дори в човешкото тяло.

Как могат да бъдат унищожени бактериите?

Бактериите реагират чувствително на високи температури, но също така и на химически вещества като алкохол, алдехиди и/или хлор. За медицинско лечение на бактерии в човешкото тяло например се използва антибиотик. Антибиотикът или предотвратява размножаването на бактериите, или ги унищожава по директен начин. От една страна, антибиотикът може да гарантира, че бактериите не могат да изградят нова клетъчна стена след клетъчното делене. Тъй като клетъчната стена действа като защитна външна обвивка, бактерията се пръска без тази клетъчна стена и умира. От друга страна, антибиотикът може също така да блокира биосинтезата на протеини и по този начин да убие бактерията.

Всички бактерии ли са еднакви?

Има някои бактерии, които са истински майстори на оцеляването. Те не само могат да издържат на екстремен студ, горещина или суша, но някои от тях дори могат да оцелеят без никакъв кислород. При много лоши условия на живот някои видове бактерии могат да образуват и спори, което ги прави нечувствителни към топлина, радиация и/или изсушаване.

Още други бактерии са изключително подвижни или доста здраво изградени, т.е. те са обградени с мембрана отвън и допълнително защитени от клетъчна стена. Повечето бактерии имат обвивка от захарни градивни елементи (биофилми), която ги предпазва от околната среда.

Като цяло бактериите могат да бъдат класифицирани според съответния им цвят, който придобиват при контакт с определени оцветители. Това е известно като оцветяване по Грам, което може да се разграничи по следния начин:

• Грам-положителни бактерии: такива са причинителите на дифтерия или антракс, както и пневмококите и стрептококите, които причиняват пневмония и тонзилит, наред с други неща. Грам-положителните бактерии се оцветяват в синьо.
• Грам-отрицателни бактерии: като патогените на холера, магарешка кашлица, чума и коремен тиф. Грам-отрицателните бактерии се оцветяват в червено.

Какво ни казват различните форми за бактериите?

Като цяло се различават трите различни форми на бактериите:

• сферични бактерии: Това включва всички закръглени до овални бактерии, т.нар. коки. Обикновено те образуват типични групи от по двама, четирима или осем души, събират се в по-големи клъстери (стафилококи) или образуват повече или по-малко дълги вериги (стрептококи).
• пръчковидни бактерии: Така наречените пръчковидни бактерии могат да се срещат поединично (като тифоидните бактерии) или да образуват различни клъстери, като дифтерийните бактерии. Ако пръчковидните бактерии се нуждаят от кислород, за да живеят, и образуват спори, те се наричат също бацили, като например бактериите на антракса.
• спираловидни бактерии: отново се разделят на четири групи: спирилите, борелите, трепонемите, както и лептоспирите.

Какви заболявания могат да причинят бактериите?

Съществуват различни бактерии, които могат да причинят следните заболявания, например:

• Хламидии: лекарите различават различни видове хламидии, всеки от които може да предизвика различна клинична картина, като конюнктивит, инфекция на пикочните и/или половите органи и пневмония.
• Дифтерия: проявява се чрез лаеща кашлица, затруднено преглъщане и/или сладникава, неприятна миризма в устата. Тези симптоми се предизвикват от токсина на грам-положителната пръчковидна бактерия Corynebacterium diphtheriae.
• Гонореята е болест, предавана по полов път, която се причинява от бактерията Neisseria. Ако заболяването се лекува рано, то обикновено се излекува напълно. Ако се диагностицира и лекува по-късно, безплодието може да остане като късна последица.
• Магарешка кашлица: всъщност е детско заболяване, което все по-често може да засегне и юноши и възрастни и обикновено се причинява от грам-отрицателната бактерия Bordetella pertussis.
• Менингококи: могат да причинят менингит или бактериално отравяне на кръвта (сепсис).
• Пневмококи: също спадат към стрептококите, но обикновено се срещат по двойки (диплококи). Пневмококите могат да причинят пневмония, но също така и менингит, възпаление на средното ухо и/или синузит.
• Салмонела: причиняват типично заболяване, предавано чрез храната (салмонелоза).
• Скарлатина: причиняват се от грам-положителни, сферични А стрептококи (Streptococcus pyogenes).
• Стафилококи: могат да причинят абсцеси, инфекции на рани или бактериално отравяне на кръвта (сепсис). Щамовете на Staphylococcus aureus са особено опасни, тъй като са резистентни към метицилин и други антибиотици.
• Стрептококи: Така наречените стрептококи А могат да причинят възпаление на средното ухо и/или сливиците, еризипел, пневмония и/или ревматична треска. Стрептококите от група В могат да причинят менингит. Други стрептококи могат да се появят като кариесни бактерии.
• Тетанус (блокиране на челюстта): причинява се от бактерии от типа Clostridium tetani. Заболяването причинява тежки мускулни спазми, които могат да доведат до смърт от задушаване.
• Туберкулоза: най-често се причинява от патогена Mycobacterium tuberculosis.