Какво представлява бета-клетъчният тумор?

Бета-клетките се намират в т.нар. островчета на Лагерханс в панкреаса и отговарят за производството на хормона инсулин. Инсулинът понижава нивата на кръвната захар, което означава, че бета-клетките играят централна роля в регулирането на нивата на кръвната захар. Поради това в панкреаса се образува бета-клетъчен тумор, който се нарича още инсулином. Бета-клетъчният тумор се среща в 1 до 4 случая на 1 милион жители и следователно е доста рядък тумор. Особено при хората в петото и шестото десетилетие на живота рискът от развитие на бета-клетъчен тумор е повишен, като около 10 % от всички инсулиноми са злокачествени. Обикновено бета-клетъчният тумор трябва да бъде отстранен по хирургичен път, но растежът му може да бъде потиснат и чрез лекарства, наречени инсулинови секрети.

За какво отговарят бета-клетките?

Бета-клетките са произвеждащите инсулин клетки на панкреаса. Те са отговорни за производството на инсулин. Ако функцията на бета-клетките се наруши, могат да се развият различни форми на захарен диабет. В този случай недостигът на инсулин води до силно повишени нива на кръвната захар. Лекарите разграничават следните два вида диабет:

• Диабет тип 1: е резултат от абсолютен недостиг на инсулин в бета-клетките на панкреаса (Лагерхансовите острови). Кръвната захар се повишава, когато около 80 процента от всички бета-клетки са унищожени. Диабет тип 1 може да има наследствени причини.
• Диабет тип 2: е една от най-разпространените форми на диабет, която обикновено настъпва едва в по-напреднала възраст. Диабет тип 2 се развива поради нарушен баланс в секрецията на инсулин и влошен инсулинов ефект (инсулинова резистентност). Рискови фактори за развитието на диабет тип 2 са затлъстяването, високото кръвно налягане и дислипидемията. дибатът тип 2 може да предизвика преждевременно втвърдяване на артериите (артериосклероза) и да увеличи риска от инфаркт и инсулт.

Какви симптоми предизвиква туморът на бета-клетките?

Типичен признак за бета-клетъчен тумор е спонтанната хипогликемия, която се появява по-често по време на гладуване. Това е хипогликемия, която в особено тежки случаи може да доведе до нарушено съзнание или дори до кома или припадък (синкоп). Други признаци на хипогликемия са:

• Треперене,
• Изпотяване,
• Повишаване на кръвното налягане,
• Сърцебиене (тахикардия),
• вътрешно безпокойство,
• Тревожност,
• Хипервентилация,
• усещане за топлина.

Освен това замайване, главоболие, объркване, както и нарушения в мисленето и говора и/или липса на концентрация също могат да показват хипогликемия. В допълнение към хипогликемията, гладът, гаденето и повръщането, както и зрителните нарушения и сънливостта също могат да бъдат симптоми на бета-клетъчен тумор.

Как се диагностицира бета-клетъчен тумор?

Ако се появят признаци на ниска кръвна захар (хипогликемия), причините трябва да бъдат изяснени от лекар. По правило за тази цел се провежда т.нар. тест за гладуване, при който на равни интервали от време се изследват кръвната глюкоза, както и нивата на инсулин и проинсулин в кръвта. Тъй като по-голямата част от засегнатите нямат никакви симптоми, т.е. признаци на хипогликемия, обикновено пациентът трябва да бъде хоспитализиран за 48 до 72 часа, за да се извърши този тест на гладно с цел поставяне на диагноза. Бета-клетъчният тумор може да бъде диагностициран чрез демонстриране на изразена секреция на инсулин при наличие на хипогликемия. Обикновено при повечето пациенти с бета-клетъчен тумор симптомите на хипогликемия се проявяват през първите 24 часа.

Как се лекува бета-клетъчен тумор?

Първият избор на лечение е пълното или обширно отстраняване на тумора. Това включва отстраняване на всички засегнати лимфни възли и евентуални метастази в черния дроб. Обширната операция и отстраняването на тумора обещават до 90 % излекуване. Предпоставка за това обаче е туморът да бъде точно локализиран. За тази цел могат да се използват образни процедури като компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). В 60 до 70 % от всички случаи местоположението на тумора може да се определи с помощта на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Възможно е обаче да се локализира бета-клетъчен тумор и чрез т.нар. ендосонография. Това е специален вид ултразвуково изследване, което се извършва отвътре.

Ако операцията не е възможна, може да се приложи и медикаментозно лечение, като например прием на соматостатинови аналози за потискане на хормоните и/или диазоксид. Приемът на диазоксид може да бъде предписан и ако хипогликемията продължава въпреки успешната операция. Може да се предпише и химиотерапия и диетични мерки. Диетичните мерки включват преди всичко честото разпределяне на по-малки хранения през деня.

Като по-нов метод на лечение някои клиники предлагат и терапия с дендритни клетки. Така наречената терапия с дендритни клетки е имунологичен метод на лечение, при който се предполага, че дендритните клетки разпознават дегенериралите туморни клетки в организма и предизвикват имунна реакция срещу тези клетки, за да ги унищожат. За тази цел дендритните клетки се получават от собствената кръв на организма чрез изолиране на моноцитите в кръвта. След това тези моноцити се отглеждат в дендритни клетки в лаборатория и се инжектират на пациента.

Каква е прогнозата при бета-клетъчен тумор?

Тъй като в повечето случаи бета-клетъчният тумор е не само доброкачествен, но и по-малък от два сантиметра в повече от 90 % от всички случаи, прогнозата е добра. Ако туморът е напълно отстранен чрез операция, пациентите се считат за излекувани.