Какво представлява болестта на Деркум?

Болестта на Деркум е известна също като adipositas dolorosa и описва много рядка хронична форма на затлъстяване. Заболяването се различава от нормалното затлъстяване по характера и болезнеността на мастната тъкан. При болестта на Деркум в подкожната съединителна тъкан се образуват болезнени отлагания на мастна тъкан, наречени липоми. Ако те продължават да съществуват в продължение на поне три месеца, заболяването обикновено се нарича болест на Деркум. При това заболяване се засягат предимно краката и ръцете, но също така и областта на трупа, тазовата област и седалището.

Жените на възраст между 25 и 40 години са по-склонни от средното да развият заболяването, а много от пациентите вече произхождат от семейство със затлъстяване. Алкохолизмът също често се счита за причина за болестта на Декрум. Засега медицинските познания за точните причини за заболяването и подходящия метод на лечение все още не са напълно изяснени. Ето защо лечението на болестта на Декрум обикновено е лечение на болката.

Какви са причините за болестта на Декрум?

Причините за болестта на Деркум все още не са известни. Въпреки това лекарите предполагат, че заболяването се развива поради генетична предразположеност. Освен това имунологичните процеси, както и нарушението в синтеза на С18 мастни киселини, нарушенията в работата на щитовидната жлеза и/или нарушената регулация на нервната система също могат да играят роля в причиняването на заболяването. Досега няма убедителни научни изследвания, които да доказват тези теории, тъй като става въпрос за много рядка клинична картина.

Какви са различните форми на болестта на Деркум?

Болестта на Деркум може да бъде разделена на следните три вида:

• Тип I: т.нар. юкстартикуларен тип, който се свързва с болезнени мастни възглавнички по бедрата или коленете.
• Тип II: т.нар. дифузен, генерализиран тип, който е свързан с образуването на болезнени мастни тъкани в различни части на тялото.
• Тип III: т.нар. нодуларен тип, наричан още липоматоза, който е свързан с образуването на болезнени липоми със или без съпътстващо затлъстяване (адипоза).

Как може да се предотврати болестта на Деркум?

Подходящи превантивни мерки за предотвратяване на заболяването не съществуват. Въпреки това наднорменото тегло трябва да се избягва.

Какви са симптомите на болестта на Деркум?

Много от пациентите, страдащи от болестта на Деркум, са със затлъстяване. Заболяването обаче може да засегне и хора с нормално тегло. Типични признаци на болестта на Деркум са подкожните отлагания на мастна тъкан. Те се проявяват предимно по следните части на тялото:

• вътрешната страна на горната част на ръката,
• външната и вътрешната страна на бедрото,
• лактите,
• коленете,
• коремната област,
• на задните части

Засегнатите се оплакват от пробождаща или пареща болка, която се появява дори при лек натиск върху мастните депа. Лекарите наричат това хипералгезия. С течение на времето тази болка може да се засили и значително да намали качеството на живот на пациента.

Кога трябва да се направи консултация с лекар заради оплакванията?

Болката в мастната тъкан може да означава болест на Деркум и трябва бързо да бъде изяснена от лекар. Лекарска консултация обаче е необходима най-късно, когато нарастващата мастна тъкан причинява ограничения в опорно-двигателния апарат или други оплаквания. Често пациентите могат да развият и психологически оплаквания вследствие на състоянието си, които трябва да бъдат придружени от терапевт. В идеалния случай терапевтът е в тесен контакт с лекуващия лекар.

Как се диагностицира болестта на Деркум?

Болестта на Деркум обикновено се диагностицира чрез фино тъканно изследване на мастната тъкан. В някои случаи може да се извърши и изследване с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), което може да предостави диагностична информация за заболяването. Диагнозата се поставя от общопрактикуващия лекар или от специалист.

Как се лекува болестта на Деркум?

Лечението на болестта на Деркум все още е много незадоволително и в повечето случаи е чисто симптоматично, т.е. борба със симптомите. Например, предписва се болкоуспокояващо лекарство аналгетик. Възможна е и инфузия с анестетика лидокаин. Това обикновено води до това, че пациентът остава без болка в продължение на дни или седмици, а в някои случаи дори в продължение на месеци. Тъй като обаче тази терапия има някои странични ефекти, тя не може да се използва постоянно. Алтернативно, лепенки или кремове с лидокаин в отслабена форма също могат да доведат до намаляване на болката.

Вместо до медикаменти пациентът може да прибегне и до липосукция или хирургично отстраняване на мастната тъкан (ексцизия). И двете процедури обаче носят висок риск от рецидив (висока честота на рецидивите). Болестта на Деркум се лекува от специалист, чиято специалност са заболяванията на мастната тъкан. Отделните симптоми на заболяването могат да бъдат лекувани от различни специалисти, например гастроентеролози или дерматолози. За по-здравословен начин на живот и промени в диетата с цел намаляване на теглото трябва да се направи консултация с диетолог.

Тъй като болестта на Деркум е хронично заболяване, пациентът се нуждае от лечение през целия си живот. В много случаи е необходима и психологическа терапия, тъй като пациентите не само страдат от понякога силна болка, но и знаят, че заболяването им не може да бъде излекувано.

Какви са рисковете от болестта на Декрум?

Поради екстремното натрупване на мастна тъкан болестта на Декрум може да доведе до ограничаване на подвижността, но и до ставни проблеми. Много пациенти страдат и от нарушения на съня, нарушена памет или концентрация, депресия или тревожност. По-скоро рядко може да доведе и до ускорен сърдечен ритъм, придружен от задух, развитие на диабет и мускулна слабост или болка.