Херпесните вируси са изключително добре познато семейство вируси.
Всеки е запознат с класическата херпесна треска или с болестта варицела, която се среща предимно при децата, и с последствията от нея - херпесния синдром.
Човешкият цитомегаловирус (човешки херпесвирус 5) също принадлежи към херпесните вируси.
Той е обвит, двойно-верижен ДНК вирус, който има типично, много голямо клетъчно ядро.
Мембранната обвивка на човешкия херпесен вирус 5 е изключително чувствителна, поради което вирусът има само много кратко време на оцеляване извън гостоприемника. Като цяло вирусът има много тесен спектър от гостоприемници и е много чувствителен към различни разтворители и киселини.
Вирусът също така има много бавен цикъл на възпроизвеждане, но веднъж появил се в организма, той никога не изчезва напълно, както и всички останали херпесни вируси.
Протичане и последици от инфекция с човешки цитомегаловирус:
Ако се заразите с човешкия херпесен вирус 5, в резултат на това ще се разболеете от цитомегалия. След заразяването първите симптоми се появяват след инкубационен период от около четири до шест седмици.
При здрави и имунокомпетентни лица 99 % от случаите имат много леко протичане с малко или никакви симптоми. Симптомите, които обикновено могат да се появят, са продължителна треска (телесната температура е силно повишена в продължение на седмици) и повишени стойности на черния дроб.
При леко протичане, което се среща в почти всички случаи, не са необходими противовирусни лекарства. Ако настъпят усложнения, като тромбоцитопения (липса на тромбоцити в кръвта), миокардит (възпаление на сърдечния мускул) или пневмония (възпаление на белите дробове), лечението става абсолютно необходимо. Въпреки това, тежките усложнения са малко вероятни при имунокомпетентни лица и е по-вероятно да се появят при имунокомпрометирани пациенти.
Последици от инфекцията при имунокомпрометирани пациенти:
Колкото и безобиден да е вирусът за имунокомпетентните лица, той може да се развие опасно при имунокомпрометирани пациенти.
Ако имунната система няма сили да се пребори с вируса, човешкият херпесен вирус 5 може да се размножава безпрепятствено и да причини тежки увреждания. По този начин една нова инфекция, но също и реактивирането на вируса могат да станат изключително опасни.
В дебелото черво могат да се развият остри, но и хронични възпаления, често във връзка с диария. Диарията кара организма да губи много течности, а също и да усвоява твърде малко хранителни вещества, което допълнително отслабва имунната система.
Пациентите, на които е извършена бъбречна трансплантация, също могат да се сблъскат с тежки последици, ако човешкият херпесен вирус 5 се активира отново. Вирусът атакува трансплантата, което може да доведе до значително влошаване на функциите; в най-лошия случай пациентът може дори да загуби донорския орган.
СПИН е едно от най-известните заболявания, които атакуват човешката имунна система. Ако болестта избухне, настъпва имуносупресия, която прави пациента изключително податлив на заболявания. Дори една настинка може да има многократно по-силен ефект при здрав човек поради отслабената имунна система.
По подобен начин заразяването с човешкия херпесен вирус 5 е изключително опасно за пациентите със СПИН. Ако се стигне до инфекция, пациентът трябва да получи високоактивно антигенно лекарство, в противен случай вирусът ще атакува ретината. Ако човешкият херпесен вирус 5 успее да се размножи безпрепятствено, той се настанява в ретината и я унищожава, което води до слепота при пациента. Ако инфекцията не се лекува при пациент със СПИН, съществува 30% риск от инфекция на ретината.
Инфекция с човешки херпесен вирус 5 по време на бременност:
Ако инфекцията настъпи преди бременността, в кръвта вече са се образували антитела, така че няма риск за детето. Ако обаче първоначалната инфекция настъпи по време на бременността, това може да има сериозни последици за детето, особено ако се случи през първия триместър.
Ако майката се зарази през първите месеци на бременността, има 20% вероятност инфекцията да се предаде на детето. Особено през първия триместър плодът е изключително чувствителен, което означава, че ако плодът се зарази, може да настъпи последващо увреждане. Ако детето се зарази в утробата на майката, съществува 50% риск от трайно вторично увреждане.
Установено е, че увреждането на слуха е особено често срещано последствие, както и микроцефалията, забавянето на растежа и умственото изоставане, както и неврологичните късни последици.
Ако майката е заразена през последния триместър на бременността, съществува изключително висок риск детето също да бъде заразено (80 %). Тъй като в този момент плодът (особено мозъкът) вече е много добре развит, последствията не са толкова драстични, колкото през първия триместър. Досега не е установено заболяване, което да е свързано с инфекция по това време.
Защо човешкият херпесен вирус 5 принадлежи към онковирусите?
При здрави хора вирусът обикновено не причинява никакви проблеми, но хората с отслабен имунитет могат да страдат от вторични заболявания, включително хроничен хепатит, който може да доведе до чернодробен карцином.
Предаване на човешкия херпесен вирус 5:
Вирусът се предава по кръвен път, чрез слюнка, урина и секрет от сперма.
Трябва да се отбележи обаче, че херпесният вирус може да се предава само когато е активен, т.е. непосредствено след първоначалната инфекция или по време на реактивация. По време на фазите на покой вирусът е "заспал", така че не съществува риск от заразяване.
Тъй като вирусът има само много кратък период на оцеляване без гостоприемник, за заразяването е необходим директен контакт. Предаването на вируса става чрез слюнка, например при целувка, или по време на полов акт чрез сперматозоидния секрет. Заразяването чрез кръвта е рядко, но също е възможно.
Въпреки че вирусът има много кратък период на живот извън гостоприемника и възможността за заразяване също е много ясно определена, честотата на заразяване е много висока (между 30 и 90 %).
Причината за това е предимно безсимптомното протичане. Ако инфекцията е ясно видима, човек може сам да вземе мерки, а и другите могат да се предпазят от заразяване. Ако инфекцията не е видима, вие предавате вируса, без да знаете за заразяването.
Какви защитни мерки мога да предприема?
При сегашното състояние на изследванията все още няма ваксина срещу вируса, а също така е трудно да се предпазите от заразяване, тъй като заболяването обикновено не предизвиква никакви или много малко симптоми. Ако работите във високорискова професионална група (в областта на медицината), трябва да се уверите, че не влизате в пряк контакт с телесни течности, ако сте бременна.