Психичните заболявания като депресия и тревожни разстройства са широко разпространени в европейските индустриални страни и вероятно могат да бъдат разбрани и като последица от условията на живот в съвременното индустриално общество. Те могат да засегнат всеки, дори и предполагаемо силните и властни хора, за които най-малко се очаква да страдат. Досега не е изяснено във всички детайли защо тези заболявания са толкова широко разпространени. Факт е, че те могат да се дължат на различни причини, със сигурност не само на стресовата среда, в която живеят хората. Вече знаем, че промените в настроението, депресията и тревожността се дължат както на екзогенни, така и на ендогенни фактори. От екзогенна страна сред тях са психосоциалните влияния, като травматични преживявания и хроничен стрес. От ендогенна страна важна роля играят невробиологичните фактори. Те включват промени в хормоналния баланс, както и промени в концентрацията на невронните посланически вещества в мозъка. През последните години хроничните възпалителни процеси бяха определени от невролозите като допълнителен фактор, който оказва влияние. Тъй като те обикновено остават незабелязани от лекарите и пациентите, дълго време бяха пренебрегвани като друга възможна причина или усилвател на промените в настроението и депресията.
Възпалението влияе върху настроението
Днес от интензивните невробиологични изследвания знаем, че възпалението изглежда играе активна роля в развитието и усилването на депресивните епизоди. Според това невронните възпалителни процеси могат да повлияят на начина, по който реагираме на екзогенни стимули. Както са установили изследователите, те насърчават преувеличените реакции към негативната информация, която навлиза върху хората отвън. Промените в ендогенната система за възнаграждение и в изразяването на физическите симптоми също са свързани с възпаленията. От друга страна, изглежда, че възпалението има слабо влияние върху когнитивните способности на засегнатите. Освен това изследванията през последните години ни дават представа и за това как възпалението може да бъде свързано с депресията на молекулярно ниво. Според тях най-малките възпаления в мозъка могат да нарушат баланса на невронните посланици като мелатонин и серотонин и да доведат до недостиг на нервни окончания на мозъчните клетки. Доказано е, че липсата на серотонин в краищата на мозъчните клетки, известни като синапси, е причина за депресия. Ако недостигът на серотонин се коригира с помощта на определени лекарства, депресията също се подобрява. Най-важните антидепресанти, използвани от лекарите днес, действат доста успешно на този принцип на действие. Тези лекарства обаче не могат да потиснат основното възпаление. Ако можеха да го направят, една от причините за недостиг на серотонин, а оттам и за депресия, щеше да бъде отстранена. Проведени са проучвания за лечение на депресия с противовъзпалителни лекарства като диклофенак, ибупрофен и други. Въпреки това, само с много умерен успех. Досега нито едно от противовъзпалителните лекарства не е одобрено за лечение на депресия. Това също би било проблематично, тъй като противовъзпалителните лекарства, които обикновено се използват като лекарства за ревматизъм, могат да бъдат доста проблематични поради страничните си ефекти. Много по-елегантно би било да се повлияе на възпалителните процеси в мозъка с естествени средства, още повече че такива съществуват.
Храна за настроение - подобряване на депресивното настроение с помощта на храна
Многобройни храни са естествени противовъзпалителни средства, които можем да използваме. Сред тях са ананасът, лимоните, чушките, доматите, ядките, растителните масла, мазната риба и още няколко. Дали всички те са еднакво полезни като естествени противовъзпалителни средства, все още не е ясно поради липсата на изследвания. Като част от здравословен балансиран хранителен режим те определено са полезни за здравето, още повече че рискът от депресия се увеличава с намаляване на качеството на храненето, както и рискът от други заболявания. За някои от тези храни вече има конкретни проучвания, които се занимават с въпроса дали те действително могат да окажат положително влияние върху депресията на практика. Такива проучвания могат да окажат помощ и при съставянето на противовъзпалително-антидепресивен хранителен план. Такива проучвания съществуват за противовъзпалителните омега-3 мастни киселини от растителен и животински произход. Ето защо добрите растителни масла (напр. рапично масло, ленено масло) и мазните риби (напр. сьомга, скумрия) са просто част от една здравословна диета, която може да окаже благоприятно влияние и върху промените в настроението.
Съвет:
От разпространените растителни масла растителната омега-3 мастна киселина ALA се съдържа най-много в лененото, рапичното, ореховото и соевото масло. Слънчогледовото олио и зехтинът съдържат съвсем малко омега-3 мастни киселини. От ядивните риби най-много омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) съдържат херингата, сардината, рибата тон, сьомгата, скумрията и змиорката. Треската и пикшата съдържат съвсем малко от тях.
Източник:
Gałecki P, Talarowska M. Възпалителна теория на депресията. Psychiatr Pol. 2018 Jun 30;52(3):437-447.
Adzic M et al. Therapeutic Strategies for Treatment of Inflammation-related Depression. Curr Neuropharmacol. 2018 Jan 30;16(2):176-209.
Larrieu T, Layé S. Food for Mood: Relevance of Nutritional Omega-3 Fatty Acids for Depression and Anxiety. Front Physiol. 2018 Aug 6;9:1047.
Deacon G et al. Omega 3 polyunsaturated fatty acids and the treatment of depression; Crit Rev Food Sci Nutr. 2017 Jan 2;57(1):212-223.
Възпалението влияе върху настроението
Днес от интензивните невробиологични изследвания знаем, че възпалението изглежда играе активна роля в развитието и усилването на депресивните епизоди. Според това невронните възпалителни процеси могат да повлияят на начина, по който реагираме на екзогенни стимули. Както са установили изследователите, те насърчават преувеличените реакции към негативната информация, която навлиза върху хората отвън. Промените в ендогенната система за възнаграждение и в изразяването на физическите симптоми също са свързани с възпаленията. От друга страна, изглежда, че възпалението има слабо влияние върху когнитивните способности на засегнатите. Освен това изследванията през последните години ни дават представа и за това как възпалението може да бъде свързано с депресията на молекулярно ниво. Според тях най-малките възпаления в мозъка могат да нарушат баланса на невронните посланици като мелатонин и серотонин и да доведат до недостиг на нервни окончания на мозъчните клетки. Доказано е, че липсата на серотонин в краищата на мозъчните клетки, известни като синапси, е причина за депресия. Ако недостигът на серотонин се коригира с помощта на определени лекарства, депресията също се подобрява. Най-важните антидепресанти, използвани от лекарите днес, действат доста успешно на този принцип на действие. Тези лекарства обаче не могат да потиснат основното възпаление. Ако можеха да го направят, една от причините за недостиг на серотонин, а оттам и за депресия, щеше да бъде отстранена. Проведени са проучвания за лечение на депресия с противовъзпалителни лекарства като диклофенак, ибупрофен и други. Въпреки това, само с много умерен успех. Досега нито едно от противовъзпалителните лекарства не е одобрено за лечение на депресия. Това също би било проблематично, тъй като противовъзпалителните лекарства, които обикновено се използват като лекарства за ревматизъм, могат да бъдат доста проблематични поради страничните си ефекти. Много по-елегантно би било да се повлияе на възпалителните процеси в мозъка с естествени средства, още повече че такива съществуват.
Храна за настроение - подобряване на депресивното настроение с помощта на храна
Многобройни храни са естествени противовъзпалителни средства, които можем да използваме. Сред тях са ананасът, лимоните, чушките, доматите, ядките, растителните масла, мазната риба и още няколко. Дали всички те са еднакво полезни като естествени противовъзпалителни средства, все още не е ясно поради липсата на изследвания. Като част от здравословен балансиран хранителен режим те определено са полезни за здравето, още повече че рискът от депресия се увеличава с намаляване на качеството на храненето, както и рискът от други заболявания. За някои от тези храни вече има конкретни проучвания, които се занимават с въпроса дали те действително могат да окажат положително влияние върху депресията на практика. Такива проучвания могат да окажат помощ и при съставянето на противовъзпалително-антидепресивен хранителен план. Такива проучвания съществуват за противовъзпалителните омега-3 мастни киселини от растителен и животински произход. Ето защо добрите растителни масла (напр. рапично масло, ленено масло) и мазните риби (напр. сьомга, скумрия) са просто част от една здравословна диета, която може да окаже благоприятно влияние и върху промените в настроението.
Съвет:
От разпространените растителни масла растителната омега-3 мастна киселина ALA се съдържа най-много в лененото, рапичното, ореховото и соевото масло. Слънчогледовото олио и зехтинът съдържат съвсем малко омега-3 мастни киселини. От ядивните риби най-много омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) съдържат херингата, сардината, рибата тон, сьомгата, скумрията и змиорката. Треската и пикшата съдържат съвсем малко от тях.
Източник:
Gałecki P, Talarowska M. Възпалителна теория на депресията. Psychiatr Pol. 2018 Jun 30;52(3):437-447.
Adzic M et al. Therapeutic Strategies for Treatment of Inflammation-related Depression. Curr Neuropharmacol. 2018 Jan 30;16(2):176-209.
Larrieu T, Layé S. Food for Mood: Relevance of Nutritional Omega-3 Fatty Acids for Depression and Anxiety. Front Physiol. 2018 Aug 6;9:1047.
Deacon G et al. Omega 3 polyunsaturated fatty acids and the treatment of depression; Crit Rev Food Sci Nutr. 2017 Jan 2;57(1):212-223.