Какво представлява доброкачественият тумор на гърдата?

Доброкачественият тумор на гърдата е тумор на млечната жлеза, който може да се появи както при жените, така и при мъжете. Туморите на млечната жлеза често се наричат още тумори на млечната жлеза или тумори на гърдата. Повечето от тях са фиброаденоми или фиброкистозни изменения. Жените са засегнати от тумори на млечната жлеза по-често, отколкото мъжете.

Как се развива туморът на гърдата?

Като фиброкистозна промяна туморът на млечната жлеза се развива в жлезистия и дукталния епител. Растежът му се предизвиква главно от променящите се хормонални влияния в женския цикъл. От разширените млечни канали и жлезисти лобули, т.нар. лобули, могат да се развият кисти с големина от няколко милиметра до няколко сантиметра. Въпреки че повечето палпируеми бучки на гърдата са кисти, стената на кистата също се състои от атрофирал жлезист епител. Изключително рядко се случва този атрофиран жлезист епител да дегенерира, поради което кистите почти никога не представляват риск за развитие на рак на гърдата.

Какви са причините за развитието на тумор на млечната жлеза при мъжете?

Ако при мъж се развие тумор на млечната жлеза, това често се дължи на генетична предразположеност. Тя може да се дължи на мутации, които възникват спонтанно или се унаследяват. По-специално мутациите на гените BRCA1 и BRCA2 увеличават риска от рак на гърдата, но също така и риска от развитие на други форми на рак, като например рак на панкреаса, простатата и/или червата. Освен това синдромът на Клайнфелтер може да доведе до вродено нарушение в броя на хромозомите. В този случай мъжете имат една или повече допълнителни женски Х хромозоми, което неминуемо увеличава риска от рак на гърдата.

Какви са различните видове доброкачествени тумори на гърдата?

Доброкачествените тумори на гърдата обикновено се разделят на фиброаденоми и папиломи на млечните канали. Фиброаденомите са сред най-често срещаните доброкачествени тумори на гърдата и се образуват чрез разрастване на жлезиста и съединителна тъкан. Ако има разрастване на жлезиста тъкан, лекарите го наричат аденом. В случая на т.нар. фиброми, от друга страна, има излишък на съединителна тъкан. Както фиброаденомите, така и аденомите представляват повишен риск от рак на гърдата.

Папиломът на млечния канал (интрадуктален папилом), от друга страна, е доброкачествено образувание, което засяга вътрешната кожа на млечния канал. Папиломът на млечните канали обикновено се намира в големите млечни канали, които са в близост до зърното. Той обаче може да се намира и в по-малките млечни канали. Възможно е папиломите на млечните канали да се появят поединично или многократно. Папиломите на млечните канали се образуват по-често от средното по време на менопаузата.

Какви са симптомите на фиброаденомите и папиломите на млечните канали?

В много малко случаи фиброаденомите предизвикват симптоми. Въпреки това преди началото на менструацията понякога може да има усещане за стягане в засегнатата гърда. Тази болка лесно може да се сбърка с предменструален синдром. Фиброаденомът може да се опипа като гладко очертана и подвижна бучка, която понякога може да бъде и малко неравна. Диаметърът на бучката може да варира от 5 mm до 5 cm.

От друга страна, папилома на млечните канали може да причини кърваво течение от зърната.

Как се диагностицира тумор на гърдата?

Туморът на гърдата се диагностицира чрез палпационен преглед от лекар и обичайните образни процедури - ехография (ултразвуково изследване) и мамография (рентгеново изследване). За да се изключи злокачествен тумор на гърдата, в повечето случаи гинекологът ще вземе и тъканна проба (биопсия) и ще я изследва в лаборатория. Биопсията е особено препоръчителна, ако туморът расте.

Ако става въпрос за папилом на млечните канали, секретът, който излиза от зърното, се изследва под микроскоп за кръв и дегенерирали клетки. В допълнение към образните процедури ехография и мамография се извършва и мамоскопия. Последната се използва, за да се определи степента и точното местоположение на тумора. По време на млекопровод, т.нар. галактография, под местна анестезия в млечните канали се инжектира контрастно вещество и се прави рентгенова снимка. Въз основа на всички тези резултати от изследванията лекарят решава окончателно дали туморът на гърдата трябва да бъде отстранен хирургично, или не. В случай че са се образували повече интрадуктални папиломи, чиито клетки също показват определена степен на изменение, се увеличава рискът папиломата на млечните канали да се развие в злокачествен вид рак.

Как се лекува тумор на гърдата?

Тъй като туморите на млечната жлеза обикновено са безвредни, често не се налага да бъдат отстранявани. Въпреки това те трябва да се проверяват редовно. Това трябва да става, от една страна, чрез опипване на гърдата, а от друга - чрез ултразвукови изследвания от лекуващия гинеколог. Последните ултразвукови прегледи трябва да се извършват на интервали от три месеца. Въпреки че доброкачественият тумор на гърдата не е раков, в много случаи той има склонност да расте по-нататък. Това може да доведе до изместване на околната тъкан. В зависимост от това къде се намира туморът на гърдата и до какви размери е нараснал, е възможно и неговото отстраняване. Това може да стане с малка операция, наречена вакуумна смукателна биопсия. Туморът на гърдата се отстранява под местна или обща анестезия. В полза на хирургичното отстраняване на тумора на млечната жлеза могат да говорят следните причини:

• Засегнатото лице възприема тумора на млечната жлеза като отслабващ или изпитва дискомфорт.
• Туморът на млечната жлеза расте бързо.
• Съществува повишен риск от рак на гърдата, тъй като туморът може да дегенерира.

Какви са последващите грижи при тумор на гърдата?

Хората, на които е поставена диагноза тумор на гърдата, трябва да се посъветват с лекаря си за интервалите, през които трябва да се преглеждат. Същото важи и след хирургичното отстраняване на тумора на млечната жлеза, тъй като някои форми на заболяването започват да растат повече и се образуват отново след това. Това може да е свързано и с повишен риск от развитие на злокачествен тумор.