Какво представлява ендометриалният карцином?

Ендометриалният карцином се нарича още рак на матката и се отнася за злокачествен тумор, който произхожда от вътрешния слой на лигавицата на матката. Ракът на матката е един от най-често срещаните злокачествени тумори на гениталния тракт при жените. Средната възраст, на която се диагностицира ракът на ендометриума, е между 65 и 70 години.

Кои рискови фактори благоприятстват развитието на ендометриален карцином?

Съществуват както ендогенни, така и екзогенни рискови фактори, които могат да благоприятстват развитието на карцином на ендометриума. Ендогенните рискови фактори включват наднормено тегло (затлъстяване), захарен диабет, ранно начало на менструалното кървене и/или късно настъпване на менопаузата, липса на бременност и наличие на синдром на поликистозните яйчници и/или естроген-секретиращи тумори.

Екзогенните рискови фактори включват липса на естествено начало на менструалния цикъл, но естроген-заместителна терапия и/или предшестваща лъчетерапия. Следователно в обобщение жените, които са били бременни, имат по-нисък риск от развитие на рак на ендометриума, отколкото жените, които не са имали бременност. Рискът от развитие на рак на маточната шийка намалява значително с броя на бременностите. Дългосрочната употреба на женския полов хормон естроген обаче също увеличава риска от развитие на рак на ендометриума.

Как може да се предотврати развитието на карцином на ендометриума?

Въпреки че не съществуват целеви скринингови тестове, като например скрининг за рак на матката, заболяването все пак може да бъде предотвратено по следния начин:

• Намаляване на телесното тегло, например чрез редовна физическа активност,
• различни контрацептивни методи, като например контрацептивните таблетки, които обикновено се състоят от комбинация от естроген и прогестоген,
• Раждане на дете в късна възраст

Какви симптоми подсказват за рак на ендометриума?

Всяка форма на кървене, независимо дали се появява в пременопаузата или в постменопаузата, може да показва карцином на ендометриума. В 5 % от всички случаи на заболяването кървенето в ранната постменопауза се оказва симптом на ендометриален карцином, докато в късната постменопауза цели 50 % от всички видове рак се проявяват чрез кървене. От друга страна, един на всеки пет ендометриални карцинома не предизвиква никакви симптоми и обикновено се диагностицира само по случайност. Ако ракът на ендометриума е по-напреднал, засиленото изпускане и болката могат да означават рак на маточната шийка. Тъй като в повечето случаи карциномът на ендометриума се проявява чрез гореспоменатите симптоми, е важно те да бъдат диагностицирани от лекар в ранен стадий.

Как се диагностицира ракът на ендометриума?

Ако има съмнение за ендометриален карцином поради кървене например, първо се извършват гинекологични прегледи, за да се изясни дали кървенето идва от матката. За тази цел гинекологът обикновено извършва ултразвуково изследване, което е последвано от хистероскопия, ако находките са необичайни. По време на тази операция обикновено се прави остъргване на маточната кухина и при необходимост се изследват пикочният мехур и ректумът, за да се види колко напреднал е ендометриалният карцином.

Едва след като патологът изследва остъргания материал, може да се постави окончателна диагноза, която определя и степента на диференциация на ендометриалния карцином. Обикновено това е последвано от допълнителна диагностика с помощта на допълнителни образни процедури, като например ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и/или рентгенови снимки, за да се определи дали туморът вече е метастазирал.

В какви стадии се класифицира туморният карцином на ендометриума?

Ендометриалният карцином обикновено се разделя на два вида:

• Тумори тип I: те се срещат най-често при по-млади пациентки, преди настъпването на менопаузата. Обикновено те са склонни да бъдат с наднормено тегло. Туморите от тип I обикновено са с ниска степен на злокачественост.
• Тумори тип II: те обикновено са високо злокачествени (малигнени) и се срещат предимно при по-възрастни жени.

Как се лекува карциномът на ендометриума?

Ендометриалният карцином може да се лекува или чрез операция с последваща лъчетерапия, или чрез първична лъчетерапия. Тъй като хирургичното лечение обикновено има по-добра прогноза, то е за предпочитане пред лъчелечението. Въпреки това има някои пациентки, които не могат да бъдат оперирани поради общото им здравословно състояние или други противопоказания.

Ако става въпрос за тумор в ранен стадий, той обикновено се лекува чрез частично или пълно хирургично отстраняване на матката (хистеректомия). Освен това при тази процедура се отстраняват и яйчниците (аднексите). В повечето случаи операцията се извършва чрез лапароскопия от влагалището, което означава, че може да се избегне коремният разрез. Ако туморът вече е по-напреднал, трябва да се отстранят и лимфните възли. Ако лимфните възли са били засегнати от тумора, може да се наложи и следоперативно облъчване.

В допълнение към операцията и химиотерапията, лъчетерапията също е една от възможностите за лечение на карцином на ендометриума. Лъчетерапията може да се използва и за намаляване на размера на тумора преди операцията или за унищожаване на микроскопични остатъци от тумора след операцията. Като палиативен метод лъчетерапията има за цел да облекчи симптомите, ако например туморът вече не може да бъде излекуван поради напредналия му стадий. Кой метод на лечение ще се използва, зависи не само от стадия на тумора, но и от общото здравословно състояние на пациента.

Каква е прогнозата при рак на ендометриума?

Карциномът на ендометриума, който вече е метастазирал и пациентката вече е в сравнително напреднала възраст, има лоша прогноза за пълно излекуване. Като цяло средната 5-годишна преживяемост след лечение на ендометриален карцином в I или II стадий е между 70 и 95 процента. От друга страна, средният процент на 5-годишна преживяемост при рак на ендометриума в стадий III или IV е между 10 и 60 процента. По правило около 63 процента от всички пациенти остават без тумор в продължение на поне 5 години след терапията.