Какво представлява ендометриозата?
Ендометриозата е широко разпространено коремно заболяване при жените. В този случай се наблюдава натрупване на тъкан извън матката, така наречените "ендометриозни огнища". Често конвенционалната ендометриоза не предизвиква никакви симптоми, докато хроничната ендометриоза причинява силна болка и може да намали плодовитостта. Тъй като ендометриозата често се бърка със силни менструални болки, обикновено може да мине до една година, преди да се постави диагнозата.
Къде се развива ендометриозата?
Ендометриозата може да се развие извън матката или във фалопиевата тръба. Освен това ендометриозата засяга и свързаната с нея съединителна тъкан, яйчниците, областта между матката и ректума (т.нар. пространство на Дъглас). Ако яйчниците или фалопиевите тръби са засегнати от ендометриоза, често се нарушава и фертилността. Доста рядко лезиите на ендометриозата могат да засегнат и други органи като пикочния мехур или червата, което неминуемо води до проблеми с изхождането или уринирането.
Какви са причините за ендометриозата?
По време на всеки менструален цикъл лигавицата на матката се натрупва. Менструацията води до отделяне на тази лигавица. Ендометриозното огнище се държи по подобен начин. През първата половина на менструалния цикъл ендометриозното огнище нараства и накрая се изхвърля. Въпреки това тъканта не може да изтече от коремната кухина. Това от своя страна може да доведе до сраствания, възпаление или образуване на киста. Кистата е мехур, който е изпълнен с течност и се образува в тъканта. В зависимост от мястото, откъдето произхождат ендометриозните огнища, могат да се предизвикат различни степени на болка.
Засега лекарите не знаят защо се развива ендометриоза. Предполага се обаче, че освен хормонална и фамилна предразположеност, имунната система също играе роля в развитието на ендометриозата, която не бива да се подценява. В случай на ендометриоза собствената защитна система на организма е нарушена, така че тъкан от определен орган може да се прояви в други части на тялото. Това предполага, че непокътнатата имунна система е от основно значение за предотвратяването на ендометриозата.
Какво е протичането на ендометриозата?
Нормално, средностатистически жените често страдат от ендометриоза през фертилните си години. Ендометриозата обаче се среща доста рядко преди първата менструация и/или след менопаузата. Ендометриозата може да изчезне и спонтанно без лечение. По правило симптомите на ендометриозата изчезват след последната менструация, т.е. с настъпването на менопаузата. Ендометриозата обаче може да развие леки симптоми в началото, а след това да стане все по-тежка. Това зависи изцяло от това дали ендометриозните лезии увеличават размера си или междувременно са се образували кисти.
Какви са различните видове ендометриоза?
Лекарите различават т.нар. кисти на ендометриозата, които се образуват върху яйчниците (ендометриоми). Те се наричат разговорно и шоколадови кисти, тъй като често образуват сгъстена тъмна кръв.
Какви са симптомите на ендометриозата?
Ендометриозата се характеризира главно с болки в корема, например по време на менструация или по време и/или след полов акт. Тази често спазматична коремна болка може да бъде с различна степен на интензивност и дори да се излъчва към гърба, долната част на корема и/или краката. Степента на болката зависи от разположението на ендометриозните лезии в коремната кухина. Понякога с коремната болка се появяват диария, гадене и/или повръщане. При особено тежки случаи на ендометриоза качеството на живот на засегнатите може да бъде сериозно засегнато, а понякога може да бъде и причина жената да не забременее.
Ако ендометриозата стане хронична, произтичащите от това последици могат да доведат до умора, раздразнителност или депресивно поведение. Това се отразява не само на собственото качество на живот, но и на обкръжението и може да доведе до значително напрежение, особено в партньорските отношения. За много от засегнатите е трудно да се справят с ежедневието или да упражняват редовна работа или дейности в свободното време поради повтарящите се болки.
Как се диагностицира ендометриозата?
Жените, които не страдат от почти никакви симптоми, могат да бъдат диагностицирани с ендометриоза едва когато не искат да имат деца. Като цяло обаче има различни методи за идентифициране на ендометриозните лезии и техните белези и сраствания. За тази цел гинекологът първо провежда подробен разговор с пациентката, снема анамнеза и извършва гинекологичен преглед. Ако е необходимо, след това може да бъде извършена лапароскопия на коремната кухина.
Как се лекува ендометриозата?
Съществуват различни възможности за лечение за облекчаване на симптомите на ендометриозата. В допълнение към медикаментозното лечение с болкоуспокояващи, могат да се използват и хормонални контрацептиви или други хормонални препарати. Докато болкоуспокояващите само облекчават дискомфорта, последните имат предимството, че могат да забавят растежа на ендометриозните лезии.
Ендометриозата може да бъде отстранена и по хирургичен път. Особено ако са засегнати червата или пикочният мехур, лекарите ще сметнат операцията за неизбежна. Ако ендометриозата е особено тежка и желанието на пациентката да има деца вече е изпълнено, може да се помисли и за отстраняване на матката, както и на фалопиевите тръби и яйчниците. Ендометриозните лезии обаче могат да се появят отново дори след операция.
Какви са шансовете за излекуване на ендометриозата?
Ендометриозата все още не може да бъде напълно излекувана, но симптомите могат да бъдат лекувани добре. Много е важно да познавате собствения си организъм и начина, по който той реагира. Подкрепата на опитни лекари също може да помогне за овладяване на ендометриозата.