Какво представлява епидермоидната киста?

Епидермоидната киста се развива в дермата, под повърхността на кожата, и се разпознава като малка подутина. Обиколката на епидермоидната киста може да варира от 1 до 4 cm и може да се появи в много различни части на тялото. Най-често обаче епидермоидната киста се среща по лицето, туловището или шията. Като синоними на епидермоидната киста често се използват термините "епидермоидна киста", "епидермоидна булозна киста" или "инфундибуларна киста". Като цяло епидермоидната киста обикновено е безвредна и доброкачествена.

Как се развива епидермоидната киста?

Първият слой на кожата, т.е. повърхността на кожата, е епидермисът. Той се състои от базални клетки, меланоцити, плоскоклетъчни клетки, клетки на имунната система и т.нар. клетки на Меркел. Под епидермиса се намира дермата - тънък слой тъкан, който се нарича още базална мембрана. Тя съдържа нерви и кръвоносни съдове. Под дермата се намира подкожната мастна тъкан, слой от мазнини, наричан още подкожна мастна тъкан.

Въпреки че точната причина за епидермоидната киста все още не е известна, лекарите предполагат, че тя може да бъде предизвикана от травма. Такъв е случаят, например, когато парче от епидермиса е притиснато в дермата. Възможно е обаче епидермоидната киста да се развие и като възпаление на космен фоликул.

Какви са симптомите на епидермоидната киста?

Епидермоидната киста обикновено се усеща в продължение на години като малка подутина под кожата, а след това се развива в малки възли. Когато епидермоидната киста се спука или разкъса, тя може да причини болка или възпаление. Възпалението се причинява, когато кератинът във вътрешността на кистата се разлее върху околната тъкан. Кератинът е продукт на епидермиса, който прави кожата здрава и водоустойчива и я предпазва от нараняване и токсини.

Как се диагностицира епидермоидна киста?

Окончателната диагноза на епидермоидната киста обикновено се поставя едва след като кистата е отстранена по хирургичен път. Това е така, защото след това кистата се изпраща на патолог за биопсия, който ще открие т.нар. епител, ако резултатът е положителен. Това е кръгла структура, заобиколена от кератинизиращ плоскоклетъчен епител. Във вътрешността на кистата може да има остатъци от кератин.

Как се лекува епидермоидна киста?

В много случаи епидермоидната киста не се нуждае от специфично лечение. Ако тя причинява дискомфорт, при необходимост може да бъде отстранена по хирургичен път. Ако е налице възпаление, епидермоидната киста може да бъде дренирана през разрез. Ако впоследствие тя се отдръпне, обикновено се отстранява хирургично. Въпреки това трябва да се изчака поне един месец преди операцията, ако кистата е била възпалена.

Честота на епидермоидната киста