Какво представлява фибромът?

Фибромът е новообразувание на съединителната тъкан, при което се появяват различни израстъци, дължащи се на определени клетки на съединителната тъкан (т.нар. фиброцити). Фибромите са малки доброкачествени тумори.

Какви форми на фиброми се различават?

Фибромите се разделят на следните форми:

• Меки фиброми (fibroma molle или fibroma pendulans):
• това са малки тумори с цвят на кожата, които могат да се появят както при жени, така и при мъже, но засягат повече от средностатистическите хора с наднормено тегло. Меките фиброми често се образуват за първи път по време на пубертета като кожни изпъкналости с големина няколко милиметра. Заради външния си вид меките фиброми се наричат още педункулирани брадавици, тъй като висят като малка торбичка от тясна основа. Меките фиброми обикновено се образуват по шията, подмишниците и слабините. Те могат да се появят поединично или на няколко места.
• Твърд фибром (хистиоцитом или дерматофибром):
• появяват се особено често по краката, но също и по ръцете или в областта на туловището. По-голямата част от всички възрастни имат поне един твърд фибром, който се появява като по-тъмен до светлокафяв възел с размер няколко милиметра върху кожата. Младите жени са по-склонни от средното да развият твърд фибром на краката си.
• Дразнещ фибром:
• това е фибром на лигавицата на устата, който се появява особено при повтарящи се раздразнени участъци в устата. Това включва основно областта на бузите, но също така и венците или кожната област отстрани на езика. Дразнещият фибром е малък, гладък и ограничен възел, който е със същия цвят като околната тъкан или малко по-светъл.

Костните фиброми, които се срещат доста рядко, но образуват тумори, могат да бъдат разделени на следните подтипове:

• Осифициращ фибром: това е рядък, доброкачествен тумор на лицевия череп. Обикновено се среща в костите на долната челюст.
• Некостенящ фибром (кортикален дефект): представлява патологична промяна в съединителната тъкан на костта, която в някои случаи се развива при деца.
• Хондромиксоиден фибром: обикновено се среща в дълги тръбести кости и засяга предимно юноши.
• Десмопластичен фибром: описва агресивно растящ костен тумор, който засяга предимно млади хора.
• Ангиофибром: намира се в носоглътката, през него преминават много съдове и се среща почти изключително при юноши от мъжки пол.

Какви са причините за появата на фиброми?

В повечето случаи причините за фибромите все още са неизвестни. Меките фиброми, които принадлежат към групата на харматомите, могат да се развият поради дефект в ембрионалната зародишна тъкан, от която с течение на времето могат да се развият различни тъканни форми (т.нар. диференциации).

Освен това отделни заболявания имат репутацията на такива, които допринасят за образуването на хамартоми. Сред тях са например синдромът на Кауден, но също и неврофиброматоза тип 1 (болест на Реклингхаузен). Следователно наследствените фактори играят основна роля в развитието на фиброма.

От друга страна, твърдите фиброми засягат по-често от средното пациенти със системен лупус еритематозус, както и със СПИН и/или имунна система, която е потисната от медикаменти, например след трансплантация. Лекарите приемат, че твърдите фиброми могат да се образуват в резултат на малки възпаления на съединителната тъкан, например след ухапване от насекоми, растителни тръни или възпаление на космен фоликул (фоликулит).

Какви са симптомите на фиброма?

Фибромът се вижда от външната страна на кожата, но обикновено не причинява болка, освен ако не бъде наранен. Като мек фибром, той може да придобие стъпаловидна форма или да образува малки бръчки на повърхността, ако е голям израстък. По правило повечето фиброми са с цвят на кожата. Ако се опитате да ги обърнете, те придобиват червен до черен цвят поради нараняване на кръвоносните съдове. Твърдите фиброми, от друга страна, обикновено имат малко по-тъмен до сиво-кафяв цветови оттенък и са леко повдигнати или вдлъбнати спрямо повърхността на кожата. Твърдите фиброми се характеризират с типичния си знак на Фицпатрик: Ако притиснете областта около твърдия фибром с палеца и показалеца си, той потъва в кожата.

Как се диагностицира фибромът?

Фибромите се диагностицират от дерматолог. Ако това е типичен фибром, той може да се види от пръв поглед. За по-подробен преглед обаче дерматологът може да използва специален увеличителен инструмент (наречен дерматоскоп), за да оцени по-добре размерите, формата и големината, но също и структурата и ръбовете. Ако има съмнение, че става въпрос за злокачествено образувание, т.нар. малигнен меланом, дерматологът ще вземе тъканна проба, която може да бъде изследвана хистологично.

Как се лекува фибром?

От медицинска гледна точка не е необходимо фибромът да се лекува, тъй като както меките, така и твърдите фиброми обикновено са безвредни. Фибромите не носят риск от дегенерация, нито пък могат да се развият в рак на кожата. Обикновено те спират да растат, когато достигнат определен размер, и остават непроменени.

Въпреки това някои пациенти желаят фибромите да бъдат отстранени по естетически причини. Това е особено характерно, ако фибромът се намира на лицето, шията или в интимната област. По-големите фиброми също така представляват известен риск от нараняване, тъй като лесно могат да бъдат уловени от дрехи или бижута, и затова често се отстраняват. Процедурата обикновено не е сложна. В зависимост от размера на фиброма дерматологът може да извърши отстраняването под местна анестезия. В зависимост от размера и формата на израстъка може да се наложи последващо зашиване на областта.