Какво представлява фибромиомът?

Фибромиомата или миомата е смесен тумор, съставен от мускулни клетки (наречени миома) и съединителна тъкан. Фибромиомите обикновено са под формата на фибромиоми на матката, което означава, че растат вътре в матката. Фибромиомата е доброкачествен тумор, който се развива средно при две от всеки пет жени и може да се появи единично (единични фиброми) или на групи. Фибромиомата е един от най-често срещаните доброкачествени тумори при жените, като над средния брой жени с наднормено тегло на възраст между 30 и 40 години развиват фибромиома. Туморите могат да варират значително по размер и да бъдат толкова малки, че почти да не се забелязват, или да достигнат огромни размери, които да покрият цялата матка.

Какво причинява фибромиома?

Точните причини за появата на фибромиома все още не са известни. Лекарите обаче смятат, че вероятността за развитие на фибромиома се увеличава с повишаване на нивата на естроген. Следователно фибромиомата се увеличава бавно през периода, когато жената все още има менструация, и се свива след менопаузата, когато нивото на естрогена намалява.

В някои случаи се предполага, че появата на фибромиома е наследствена. При рисковите групи често могат да бъдат открити хромозомни аберации. Освен това е установено, че фибромиомите се срещат по-често в групи от жени от африкански и афроамерикански произход, отколкото в групи от жени от кавказки произход например.

Какви форми на фибромиома се различават?

В зависимост от местоположението и различните слоеве на матката фибромиомата може да се класифицира по следния начин:

• интрамурална фибромиома: отнася се за фибромиома, която се развива в мускулните стени на матката. Интрамуралната фибромиома може да причини болезнено менструално кървене, но също така и дискомфорт при уриниране (дизурия).
• интралигавичен фибромиом: представлява доста рядък фибромиом, който може да се появи в страничните съединителнотъканни слоеве на матката. Интралигаментарно растящият фибромиом може да компресира уретерите, което да доведе до задържане на урина и/или бъбречно заболяване.
• субмукозни фиброми: растат под лигавицата на матката. Субмукозните фиброми често могат да причинят засилено менструално кървене.
• субсерозни фиброми: развиват се от външната страна на матката и могат да станат големи. В някои случаи педункулираният фибромиом израства от външната стена на матката и расте на стъбло. Поради големината на субсерозния фибромиом той може да окаже натиск върху пикочния мехур и/или червата и поради това да причини често уриниране или болка под налягане в долната част на корема.
• Фибромиоми на шийката на матката: срещат се в малко под 8% от всички случаи и растат в мускулите на шийката на матката. фибромиомата на шийката на матката причинява компресия на канала на шийката на матката и оказва натиск върху близките структури като пикочния мехур и ректума.

Обикновено фибромиомата е закръглена и с гладка мускулатура.

Какви симптоми причинява фибромиомата?

Фибромиомата обикновено не предизвиква никакви симптоми. В някои случаи обаче може да имате по-силна менструация, болки в корема, подуване на корема, запек или честа нужда от уриниране. Възможно е да има и други възможни симптоми:

• Болка или усещане за натиск в корема, което се причинява главно от големи фибромиоми,
• Усещане за натиск върху червата (запек),
• Дискомфорт/болка по време на полов акт (диспареуния),
• Болки в долната част на гърба и нервите, например болки в краката, са възможни поради натиска на тумора.

Как се държи фибромиомът по време на бременност?

Ако фибромиомът е наличен по време на бременност, може да има силна болка в областта на фибромиома, особено между третия и шестия месец. В редки случаи особено голям фибромиом може да бъде пречка за раждането и да се наложи цезарово сечение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е леко повишен при жени с фибромиоми, които растат в матката. В около 3% от всички случаи фибромиомата може да се счита за основна причина за безплодие.

Как се диагностицира фибромиома?

Фибромиомата обикновено се диагностицира чрез ултразвуково изследване или други образни техники. Тъй като туморът често не предизвиква никакви симптоми, той обикновено се открива по време на рутинен преглед.

Как се лекува фибромиома?

Въпреки че фибромиомата е доброкачествен тумор, състоянието понякога се нуждае от лечение, особено ако симптомите са тежки. Една от формите на лечение е прием на медикаменти за намаляване на размера на тумора. Например може да се приложи GnRHa или агонист на гонадотропин-освобождаващ хормон, за да се помогне за свиването на тумора. Лекарствата обаче могат да предизвикат остеопороза като страничен ефект и да направят костите крехки, поради което никога не трябва да се приемат дългосрочно.

В допълнение към лечението с лекарства, фибромиомът може да бъде намален по размер и чрез т.нар. процедура UAE или емболизация на маточните артерии. Това става чрез прекъсване на кръвоснабдяването на тумора.

Друга възможност е операция за отстраняване на фибромиомата. Това може да се направи по време на хистеректомия, особено при големи фибромиоми. При тази процедура се отстранява цялата матка. За разлика от това, при процедура, наречена ендометриална аблация, се премахва само лигавицата на матката и фибромите в близост до повърхността на матката. Като алтернатива на отстраняването на матката може да се извърши и миомектомия. Това е алтернативен метод, при който фиброидите се отстраняват или през шийката на матката, или през разрез в матката (възможно е да се използва и т.нар. техника на ключовата дупка).