Какво представлява хемангиомът?

Хемангиомът е доброкачествен тумор на кръвоносните съдове, който е известен още като кръвна гъба или ягодово петно. Хемангиомите са неоплазми, т.е. нови образувания на телесна тъкан, които се причиняват от дефектен клетъчен растеж и са все още много малки, ако са вродени. В някои случаи хемангиомите могат да увеличат размера си през първите години от живота, след което да спрат да растат и в крайна сметка да регресират от само себе си.

Хемангиомите са сред най-често срещаните видове тумори, които се появяват в детска възраст и в повечето случаи са вродени. Между 3 и 5 % от всички бебета са засегнати от хемангиом, като при недоносените бебета вероятността да развият хемангиом е до 10 пъти по-голяма. Вероятността момичетата да страдат от хемангиом е два до три пъти по-голяма от тази при момчетата. Много хемангиоми регресират от само себе си и обикновено не дегенерират.

Как се развиват хемангиомите?

Хемангиомът се причинява от образуването на пролифериращи кръвоносни съдове, т.е. кръвоносни съдове, които имат характера на тумор. Точните причини за този характер на тумора все още не са известни на лекарите. Те обаче предполагат, че има генетични фактори и хормонален контрол.

Къде се срещат предимно хемангиомите?

По принцип хемангиомите могат да се появят по цялото тяло, но могат да засегнат и вътрешни органи. По-специално, около една трета от всички хемангиоми са локализирани в черния дроб. В около 60 % от всички случаи хемангиомите често се появяват в областта на главата и шията, поради което се наричат още кръвни тумори на главата. Ако цели области от кожата или крайниците са засегнати от хемангиом, лекарите го наричат ангиоматоза.

Кои хемангиоми се диференцират?

Лекарите разграничават следните хемангиоми:

• Туфиран ангиом: представлява съдов тумор, който е или вроден, или се образува преди 5-годишна възраст.
• Епителиоидноклетъчен хемангиом: представлява съдов тумор на кожата.
• Гломерулоиден хемангиом: също е съдов тумор, засягащ кожата.
• Инфантилен хемангиом: е един от най-често срещаните доброкачествени съдови тумори, които се появяват в детска възраст и са или вродени, или се появяват през първите няколко седмици от живота.
• Вроден хемангиом: съдов тумор, който от своя страна се дели на бързо регресиращ вроден хемангиом (RICH) и нерегресиращ вроден хемангиом (NICH).
• Микровенозен хемангиом: среща се предимно по крайниците на млади хора и се характеризира с малки, червеникаво-кафяви плаки.
• Папиларен хемангиом: представлява съдов тумор на кожата.
• Верижноклетъчен хемангиом (ВКХ): представлява доброкачествен съдов тумор на дермата, който се среща сравнително рядко.
• Таргетноиден хемосидеротичен хемангиом (хемангиом на нокътя): представлява доста рядък хемангиом, който може да се появи във всяка възраст.

Как да разпознаете хемангиома?

Хемангиомът може да се види като зачервена бучка на повърхността на кожата. Ако хемангиомът проникне в по-дълбоките слоеве на кожата, той може да изглежда като яркочервена или синьо-червена плоска бучка. Особено инфантилният хемангиом преминава през следните три фази на растеж:

• 1. Фаза на растеж: някои инфантилни хемангиоми все още не са видими при раждането и се появяват едва след около четири седмици като бяло, червено или синьо-бяло петно с видим в центъра разширен кръвоносен съд. Детският хемангиом може да расте много бързо през следващите три-четири месеца и да спре донякъде растежа си през следващите шест месеца, но в сравнение с растежа на тялото той все още е непропорционално по-висок от средния за нормалния растеж.
• 2. Фаза на застой: В тази фаза на растеж детският хемангиом може да остане непроменен по отношение на растежа и размера си в продължение на няколко месеца или дори години.
• 3. Фаза на регресия: Във фазата на регресия инфантилният хемангиом може първоначално да промени цвета си от интензивно червен до сиво-червен или сиво-кожен тон. В допълнение към цвета си хемангиомът променя и формата си и става по-мек и плосък. В зависимост от това дали става въпрос за повърхностен хемангиом или за такъв, който прониква в по-дълбоките слоеве на кожата, фазата на регресия може да продължи различно дълго. По правило почти 50 % от всички детски хемангиоми регресират спонтанно до петия рожден ден. за разлика от тях 70 % от всички инфантилни хемангиоми са изчезнали до седмия рожден ден, а 90 % - до деветия рожден ден.

Как се диагностицира хемангиомът?

Ако хемангиомът се появи външно върху кожата, обикновено може лесно да бъде диагностициран от специалист. Въпреки това за лечението е важно да се определи какъв вид хемангиом е той. Следните три аспекта могат да бъдат информативни:

• 1. Налице ли е хемангиомът от раждането? - Ако случаят е такъв, може да се говори за съдова малформация или за вроден хемангиом.
• 2. Увеличавал ли се е хемангиомът по размер от 6-ия до 9-ия месец след раждането? - Ако е така, всичко това може да сочи за детски хемангиом.
• 3. Намалял ли е хемангиомът с течение на времето? - Ако това е вярно, може да се каже, че става въпрос за детски хемангиом.

Как се лекува хемангиомът?

Ако става въпрос за обикновен инфантилен хемангиом, обикновено не е необходимо да се лекува изобщо, тъй като с течение на времето ще изчезне от само себе си. Все пак е препоръчително неусложненият детски хемангиом да се преглежда редовно, за да може при необходимост да се започне подходящо лечение.

От друга страна, ако хемангиомът се е появил на лицето или в аногениталната област, е необходимо хемангиомът да се лекува. В повечето случаи хемангиомът се лекува с пропранолол за период от 6 до 12 месеца. При по-малки и плоски инфантилни хемангиоми може да се използва и лазерна терапия с помощта на лазери с багрило или светкавични лампи. В редки случаи хемангиомът се отстранява по хирургичен път. Такъв може да бъде случаят например, ако е разположен директно на върха на носа.

Какви усложнения могат да настъпят при хемангиом?

Малките хемангиоми, които обикновено растат бавно и се появяват предимно в областта на туловището или на крайниците, са по-скоро неусложнени. Бързо растящите хемангиоми, които се появяват особено по повърхността на кожата и които са в постоянен контакт със здрава кожа, например в областта на подмишниците, могат да развият усложнения под формата на отворени рани, болка или кървене. Особено големите хемангиоми, които се появяват по крайниците, също се подозират, че влияят на растежа на засегнатия регион при децата.

Хемангиомите с размери над средните, които се появяват в областта на лицето и шията, водят главно до естетически и функционални ограничения. Един хемангиом на клепача например може да възпрепятства отварянето на окото и в крайни случаи дори да доведе до трайно амблиопия. Хемангиомът на устата може да доведе до затруднения при хранене, трайна деформация на устните или дори до аномалии в положението на челюстта и зъбите. Хемангиомът на носа може да доведе до деформация на носа или до дискомфорт при дишане през носа. Силно перфузираните хемангиоми на ушите често водят до деформация на хрущяла или прекомерен растеж на ушите.