Какво представлява холестеатомът?
Холестеатомът е доброкачествен тумор, който расте като лукова кожа, но не е форма на рак. Холестеатомът се появява като хронично гнойно възпаление на средното ухо. Като подвид на хроничното възпаление на средното ухо холестеатомът е известен и с остарелия термин otitis media epitympanalis, при който възникват възпалителни процеси, които могат да доведат до разрушаване на костта в средното ухо. Холестематозата може да доведе до сериозни усложнения като загуба на слуха, глухота, парализа на лицевия нерв или замайване. В най-лошия случай е възможно и увреждане на менингите и/или мозъка. Холестеатомът може да причини и хрема в ушите, а секретът (foetid otorrhoea) може да мирише неприятно. Холестеатомът се диагностицира от специалист по УНГ и винаги изисква операция. Вероятността за развитие на холестеатом при децата е по-голяма от средната, въпреки че по принцип той може да се появи на всяка възраст.
Какви са причините за развитието на холестеатом?
В здравото ухо кератинизиращият плоскоклетъчен епител, който се намира във външния слухов проход, и лигавицата в средното ухо са напълно отделени един от друг. Ако обаче тази естествена бариера е нарушена, например при продължително отрицателно налягане в средното ухо, причинено от продължителна инфекция на средното ухо, е възможно плоскоклетъчният епител да се разрасне в пространството на средното ухо, да се разпространи тук и да предизвика възпаление.
Какви са различните видове холестеатом?
Лекарите разграничават следните три вида холестеатом:
- Първичен холестеатом (ретракционен холестеатом): При тази форма в тъпанчето се развиват т.нар. ретракционни джобове, които се дължат на хронично нарушение на венирането на тръбите.
- Вторичен холестеатом: Това е най-често срещаната форма на холестеатом и се характеризира с дефект на ръба на тъпанчето, който може да бъде причинен от хронична инфекция на средното ухо, при която плоскоклетъчният епител прораства в средното ухо.
- Вроден холестеатом: принадлежи към рядко срещан тип холестеатом и се образува вследствие на клетъчно нарушение по време на ембрионалната фаза. За разлика от първичния и вторичния холестеатом, вродения холестеатом се образува, когато тъпанчето е непокътнато.
Какви симптоми причинява холестеатомът?
В началото на заболяването холестеатомът е доста незабележим. Впоследствие могат да се развият типичните симптоми на хронична инфекция на средното ухо. Те включват
- Болка в ухото, например при натиск в ухото,
- Течащи уши (оторрея), евентуално с отделяне на неприятно миришеща течност,
- намален слух, придружен от загуба на равновесие,
- Замайване, гадене и/или повръщане
Ако холестеатомът е напреднал, той може да причини хронична форма на среден отит, хронично нагнояване на костите. В този случай е възможно да се увредят костиците в средното ухо и костите на черепа и в резултат на това да се ограничи способността за чуване. Това може да доведе дори до загуба на слуха, която може да настъпи при треперене на очите (нистагъм). В още по-късен стадий на заболяването могат да бъдат атакувани и лицевият нерв, менингите и/или мозъкът. Това може да доведе до лицева парализа, треска, силно главоболие, помрачаване на съзнанието, скованост на врата и припадъци.
Как се диагностицира холестеатом?
Холестеатомът се диагностицира от УНГ лекар чрез т.нар. микроскопия на ухото, както и чрез изследване на слуха и равновесието. Типичната находка е дефект в pars tensa или pars flaccida на тъпанчето, който е придружен от белезникаво-жълти люспи или клетъчна маса. Могат да бъдат извършени и бактериологични и неврологични изследвания. Компютърната томография (КТ) се използва за точно определяне на местоположението на холестеатома и за визуализиране на неговите размери. Въз основа на тези данни може да се разработи точен метод на лечение.
Как се лекува холестеатом?
Холестеатомът винаги трябва да се отстрани по хирургичен път. Това включва достъп до ухото чрез разрез зад ушната мида. Лекарят отстранява цялата тъкан, разрушена и инфилтрирана от холестеатома, и след това реконструира разрушената област, например дефектната костна верига, чрез процедура, наречена тимпанопластика, за да възстанови или подобри предаването на звука.
Операцията на холестеатом се извършва в болница под обща анестезия и продължава средно между три и четири часа. След операцията пациентът остава в болницата поне още два дни. При подготовката за операцията лекарят УНГ може да предпише антибиотици под формата на капки за уши или таблетки. Те имат за цел да убият бактериите и да намалят възпалението.
Какви са последващите грижи при холестеатом?
Заздравяването на раната след операцията може да отнеме до няколко седмици. През това време може да усетите звънене или шумове в ушите си. Пациентите трябва да избягват попадането на вода в ушите си, особено през първите няколко месеца след операцията. Пътуването със самолет, спортът и сауната също трябва да се избягват. Възможно е туморът да се появи отново около шест месеца след операцията, което може да се лекува с медикаменти, ако е необходимо. Във всеки случай е препоръчително пациентите да си правят редовни профилактични прегледи и изследвания на слуха от специалист по УНГ.
Слухът обикновено се подобрява напълно след успешното отстраняване на холестеатома. Възможно е обаче да настъпят и усложнения, които се изразяват в звънене в ушите (тинитус) или тичане в ушите. Доста рядко може да се стигне и до парализа на лицевия нерв, увеличаване на белезите или поява на нарушения на вкуса. При много малък брой пациенти няма да е възможно да се възстанови слухът, дори въпреки операцията. В този случай пациентите ще бъдат зависими от слухов апарат.
Каква е прогнозата при холестеатом?
Доброкачественият холестеатом има отлични шансове за възстановяване. И тук, както и при други заболявания, колкото по-рано се диагностицира и лекува холестеатомът, толкова по-добра е прогнозата.