Какво представлява инсулиномът?

Инсулиномът е тумор на бета-клетките на панкреаса. Въпреки че туморът се среща рядко, е най-често срещаният ендокринен тумор на панкреаса и отделя инсулин в прекомерна форма. Поради неконтролираното производство на инсулин нивото на кръвната захар спада и пациентът страда от хипогликемия.

Инсулиномът се образува от островните клетки и може да бъде злокачествен в 10 % от всички случаи. В около 90 процента от всички случаи на заболяването туморът е доброкачествен и се появява единично. В противен случай той се нарича множествен микроаденом. Над средния брой инсулиноми се развиват на възраст между 50 години, като при жените заболяването се среща около два пъти по-често, отколкото при мъжете.

Как се развива инсулиномът?

Инсулиномът обикновено се развива от аденоматозно дегенерирали В-клетки на островчетата на Лангерхан в панкреаса. В резултат на дегенерацията се произвежда излишък от инсулин, който се освобождава от панкреаса директно в кръвта. В малко под половината от всички случаи на заболяване аденомът произвежда освен инсулин и стомашно-чревни хормони, т.е. хормони на храносмилателния тракт. Те включват например хормоните на вазоактивния чревен пептид (VIP). Той е отговорен за отпускането на мускулите на стомаха, червата, трахеята и бронхите.

Все още не е изяснено защо точно се развива инсулином. Доказано е обаче, че инсулиномите се срещат по-често в контекста на множествената ендокринна неоплазия (MEN).

Опасен ли е инсулиномът?

В 85 % от всички случаи на заболяване инсулиномите са доброкачествени и се срещат самостоятелно. Само в 6 до 13 процента от всички случаи се появява множествено образуване на инсулиноми. Ако инсулиномът метастазира, той обикновено се разпространява в перипанкреатичната мастна тъкан и в околните органи, като например дванадесетопръстника или далака. При което първите метастази обикновено се откриват в лимфните възли и в черния дроб.

До какво води повишеното производство на инсулин?

Инсулиномът произвежда инсулин в панкреаса. Това е хормон, който при здрави хора се освобождава в кръвта и влияе върху нивото на кръвната захар. Това се дължи на факта, че инсулинът в кръвта изпраща сигнали до тялото, за да насърчи клетките да абсорбират и обработват захарта. Този процес понижава нивото на кръвната захар. При инсулинома има излишък на инсулин, т.е. клетките на тялото разполагат с повече захар, отколкото всъщност се нуждаят. Тази неизползвана захар обикновено се складира под формата на телесни мазнини, поради което много пациенти с инсулином страдат от наднормено тегло (затлъстяване).

Какви са симптомите на инсулинома?

Инсулиномът обикновено се проявява чрез форма на хипогликемия, т.нар. хипогликемия на гладно, която се появява главно по време на гладуване. Това може да доведе до различни симптоми , които могат да бъдат както от психично, така и от неврологично естество :

• Разстройства на централната нервна система,
• Главоболие,
• Зрителни смущения,
• Объркване,
• двигателна слабост и дори парализа,
• Увреждане на нервните клетки в малкия и гръбначния мозък (атаксия),
• изразени личностни промени до загуба на съзнание, припадъци и кома,
• симпатикова стимулация, която се проявява като слабост, сърцебиене, изпотяване, отпадналост, треперене, сърцебиене, глад, както и нервност.

 
Симптомите на инсулинома могат да се появят и по време на лечението на захарен диабет с понижаващи кръвната захар лекарства.

Как се диагностицира инсулиномът?

Инсулиномът може да бъде открит чрез определяне на нивата на глюкозата и инсулина . Изследването се прави като част от 48- или 72-часов тест на гладно. Този тест обикновено се прави като част от хоспитализация за максимум 72 часа. Симптомите се развиват при 98% от всички пациенти, страдащи от инсулином, при 70 до 80% от всички пациенти тези симптоми се появяват още през първите 24 часа. Фактът, че това са симптоми на хипогликемия, може да се определи от следните три фактора:

1. Оплакванията се проявяват по време на гладуване.
2. Симптомите показват хипогликемия.
3. Приемът на въглехидрати облекчава симптомите.

 
Ако 48- или 72-часовият тест на гладно потвърди съмнението за инсулином , той се последва от ендосонография. При нея обикновено може да се локализира туморът. Като алтернатива на ендосонографията може да се извърши и позитронно-емисионна томография (ПЕТ) .

Как се лекува инсулиномът?

Ако е възможно, инсулиномът трябва да бъде отстранен по хирургичен път (резекция). По правило 90 % от всички пациенти могат да бъдат излекувани чрез резекция. Ако става въпрос за малък, солитарен инсулином, който е близо до повърхността на панкреаса, той може да бъде енуклеиран . Ако става въпрос за голям инсулином, инсулиномът е разположен дълбоко в тялото на панкреаса или туморът не може да бъде открит , се извършва хирургично отстраняване на панкреаса (субтотална панкреатектомия).

Ако хипогликемията продължава въпреки операцията, могат да се предпишат медикаменти за намаляване на инсулиновата секреция. Те включват бета-блокери, диазоксид, фенитоин, октреотид или блокери на калциевите канали. Може да се използва и химиотерапия, въпреки че процентът на успеваемост обикновено е нисък.

Каква е прогнозата при инсулином?

За разлика от рака на панкреаса, инсулиномът има сравнително добра прогноза. Тъй като в повече от 90 % от всички случаи инсулиномът е доброкачествен и е по-малък от два сантиметра, очакваната продължителност на живота е доста добра. По правило пациентите се считат за излекувани след успешно хирургично отстраняване на инсулинома. Ако хипогликемията остане неоткрита и нелекувана, тя може да доведе до трайни увреждания на централната нервна система.