Какво представляват кистите?

Думата киста идва от гръцкия термин "кистис" и означава пикочен мехур. Следователно кистата е кухина в тъканта, която е изпълнена с течност, кръв, гной или себум и може да се състои от една или повече камери. По правило кистата е доброкачествена, може да се развие в различни части на тялото и може да се появи на всяка възраст. В повечето случаи кистите не предизвикват никакви симптоми, така че могат да останат незабелязани за дълго време.

Какви са различните видове кисти?

Кистите могат да се появят навсякъде по тялото. Често се срещат на гърба, гърдите или китката, но могат да се образуват и вътре в тялото и в близост до органи. В този случай бъбреците и черният дроб са особено засегнати. Съществуват обаче и кисти, които засягат мозъка. Кисти, които се срещат често, са например:

• Арахноидни кисти: представлява киста на арахноида, най-вътрешния покривен слой на мозъка, която е вродена и доброкачествена.
• Киста на Бейкър: представлява киста в задната част на коляното, която може да бъде причинена от заболявания на коляното.
• Бронхогенна киста: така се нарича киста на предстомашията, която може да възникне от израстъци от предстомашията, трахеята и белите дробове.
• Киста на гърдата: така се наричат изпълнените с течност кухини, които се развиват в жлезния дял на гърдата.
• Киста на жлъчката: отнася се до кистозно разширение на жлъчните пътища.
• Киста на жълтото тяло (corpus luteum cyst): възниква от кръвоизлив в жълтото тяло, което израства от остатъците от фоликулите след овулацията.
• Дермоидна киста (герминативно-клетъчен тумор): състои се от различни тъканни структури като хрущял, малки кости, мускули, коса или оформени зъби.
• Зъбна киста (остатък от зародишна зъбна тъкан): развива се точно под лигавичната повърхност на млечен зъб.
• Киста на яйчника: може да бъде вродена, да е резултат от неправилно развитие по време на ембрионалния период или да бъде придобита вследствие на хормонални колебания.
• Епидермоидна киста: развива се в дермата точно под повърхността на кожата.
• Фиброкистозна мастопатия: отнася се до възлово разрастване на гърдите и съединителната тъкан, при което могат да се образуват безвредни кисти.
• Билиарна киста: отнася се до вродени малформации на жлъчните пътища, които причиняват разширяване на жлъчния канал.
• Медиастинална киста: представлява киста, която произхожда от медиастинума, т.е. пространството между белите дробове.
• Синдром на Морван: заболяване на централната нервна система
• Неурентерална киста: произхожда от малформация на нервния канал, гръбначния мозък и гръбначния стълб.
• Перикардна киста: рядко се появява в десния костофренски ъгъл (в непосредствена близост до дясната страна на сърцето).
• Периневрална киста: може да се появи поединично или многократно на изхода на гръбначния канал.
• Пилонидна киста: появява се в глутеалната гънка.
• Сирингомиелия: е доста рядко заболяване на гръбначния мозък.
• Киста на мастната жлеза (атером): обикновено се образува в скалпа и е полусферично извита.
• Киста на Тарлов: засяга нервно коренче и се причинява от нарушено налягане или възпаление на арахноида (средния от трите менинги).
• Торакална киста: представлява киста в белите дробове.
• Тимусна киста: появява се в тимуса - важна част от имунната система.

Защо се появяват кисти?

Съществуват няколко обяснения за причините за развитието на кисти. Някои кисти могат да се развият поради блокиране на дренажа на дадена кухина. Такъв може да е случаят например със запушена мастна жлеза, което води до киста на мастната жлеза, вид черна точка. Но кисти в гърдата могат да се развият и поради стеснен млечен канал в тъканта на млечната жлеза.

Кистите обаче могат да бъдат причинени и от хронични заболявания. Такъв е особено случаят с муковисцидозата, която причинява кисти в белите дробове. Но наследствени заболявания, тумори, паразитна инфекция или нарушения в развитието на ембриона също могат да предизвикат появата на кисти. Освен това образуването на кисти на яйчниците, женската гърда или тестисите е възможно поради хормонално влияние. Но паразитите също могат да причинят кисти, какъвто е случаят с т.нар. лисича тения например, която може да доведе до образуване на чернодробни кисти.

Какви симптоми предизвикват кистите?

Симптомите на една киста винаги зависят от нейната форма, мястото, от което произхожда, и размера ѝ. Докато някои кисти могат да се напипат чрез подуване или дори са видими, кистите могат да предизвикат и усещане за натиск или болка. Ако става въпрос за киста на колянната става в колянната вдлъбнатина (киста на Бейкър), тя може да предизвика дори изтръпване на подбедрицата. Съществуват обаче и кисти, които дълго време не предизвикват никакви симптоми. Такъв е случаят главно с кистите на вътрешните органи.

Кистите, които се появяват на лицето, могат не само да повлияят на външния вид на съответното лице, но и да запушат отделителните канали на даден орган (ретенционни кисти). Тези видове ретенционни кисти често се срещат на синусите и гарантират, че слузта не може да се оттича. Това улеснява заселването на микроби, което от своя страна може да доведе до често повтарящи се инфекции на синусите.

Колко опасни са кистите?

В повечето случаи кистите са безвредни. Но в зависимост от местоположението, начина на растеж и размера си те могат да причинят дискомфорт. Например киста в мозъка може да причини нарушения в говора, зрението или ходенето, ако притиска мозъчната тъкан. Ако кистата се спука, тя може да причини болка, но също така и кървене. В някои случаи обаче доброкачествените кисти трудно могат да бъдат разграничени от злокачествен тумор, което често се случва с кистите на яйчниците. Понякога кистите на яйчниците могат също да дегенерират и да причинят рак на яйчниците.

Как се диагностицира киста?

Ако става въпрос за повърхностна киста, пациентът обикновено ще може да я усети сам и затова трябва да се обърне към лекар. От друга страна, кистите по вътрешните органи, които не предизвикват никакви оплаквания, обикновено се откриват по време на рутинен преглед, например ултразвуково изследване. Въпреки това, за да се установи точният размер на кистата и да се разбере повече за причината за нейното образуване, може да се наложат допълнителни образни процедури. Те включват компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или рентгенова снимка и кръвен тест. Лекарят може да назначи и пункция на кистата, при която с тънка куха игла се взема течност от вътрешността на кистата, за да може тя да бъде изследвана по-отблизо в лаборатория.

Как се лекуват кистите?

След поставяне на диагнозата лекарят ще реши индивидуално как и дали кистата трябва да се лекува. В случай на киста, изпълнена с течност под повърхността на кожата, може да се използва процедурата на пункция. При нея течността се отстранява от кистата с помощта на игла. Сравнително често срещано явление обаче е тези кисти да се появят отново с течение на времето.

Кисти, които причиняват болка, имат увреждащ ефект върху здрави тъкани или са козметично смущаващи, могат да бъдат отстранени по хирургичен път. По-голямата част от кистите, които са се образували върху вътрешните органи, обаче обикновено не се нуждаят от лечение. Достатъчно е кистата да се наблюдава по време на редовните профилактични прегледи и евентуалните промени да се откриват своевременно. Кисти, които, от друга страна, показват заболяване, например в панкреаса, се лекуват по съответния начин, тъй като показват панкреатит.

Как могат да се лекуват кисти с честотна терапия?

Честотната терапия оказва положително въздействие върху организма чрез изкуствено генерирани честоти. Повлиява се не само патогенът, но се стимулира и имунната система. По този начин кисти, причинени от вируси или бактерии, могат да бъдат лекувани с честотна терапия.

Алтернативни методи за лечение на кисти

Особено при кисти на яйчниците физическият дискомфорт може да се облекчи чрез топлина, например бутилка с гореща вода или възглавница с горещи черешови костилки. Болкоуспокояващи като диклофенак, ибупрофен и/или ацетилсалицилова киселина (ASA) също могат да осигурят облекчение. Алтернативно, прилагането на лечебна глина може да облекчи дискомфорта. Две до три супени лъжици лечебна глина трябва да се смесят в топла вода и да се приложат директно върху долната част на корема. покрийте я с памучна кърпа и я оставете да действа поне половин час. Този вид ежедневно лечение с лечебна глина се препоръчва за период от повече от четири седмици.

Ако човек има обща склонност към развитие на кисти, може да се препоръча хомеопатична конституционална терапия. За тази цел може да се препоръча и прилагането на Apis, отровата на медоносната пчела, в ниска потенция. Тези три други домашни средства могат да помогнат за отшумяването на кистите:

• Ябълковият оцет може да лекува кисти по повърхността на кожата. За външно приложение се препоръчва да се смеси половин чаша топла вода с две чаени лъжички ябълков оцет. Тази смес трябва да се нанесе върху кистата с памучна кърпа за няколко минути и да се повтаря до четири пъти дневно.
• Ситни вани за максимум 15 минути могат да направят чудеса при кисти в областта на гениталиите. Две супени лъжици английска сол, добавени към водата за вана, са достатъчни за това. Прилагането може да се повтори до три пъти седмично. Като алтернатива на ситц-банята върху кистата може да се постави фланела с гореща вода за няколко минути, за да се стимулира оттичането на течността от кистата.
• Здравословното хранене може да укрепи имунната система и по този начин да предотврати образуването на кисти, но също така може да помогне за лечението на кисти. Здравословната диета включва пълнозърнести храни, много зеленчуци и добавки, съдържащи червена детелина. Но не само здравословното хранене, но и избягването на стреса може да помогне за предотвратяване на образуването на кисти на първо място. Ако кистата вече се е образувала, комбинация от упражнения и почивка на легло може да помогне за нейното излекуване.

 Честотна терапия и кисти