von: Eder Herbert 20 април 2023 г.

Какво представлява лаймската болест?

Лаймската болест, наричана още борелиоза, описва клинична картина, която се предава от кърлежи. Въпреки това заразяването от човек на човек може да бъде изключено. Заболяването може да приеме различни форми и да се прояви в различна степен. Лаймската болест засяга основно кожата, но може да засегне и нервната система, ставите и сърцето. Заболяването се причинява от бактерии. Това са така наречените бактерии Borrelia burgdorferi. Лаймската болест е особено разпространена в Германия между юни и август поради високата честота на кърлежите. Засега не съществува ваксинация срещу лаймска болест.

Между другото, заболяването Лаймска борелиоза е наречено на мястото, където е открито през 1976 г. В Лайм, Кънектикът/САЩ, забележимо голям брой пациенти са развили възпаление на ставите след ухапване от кърлеж. Въпреки че кожните прояви, свързани с Лаймската борелиоза, са били известни в Европа още в началото на миналия век, патогенът е описан и изследван подробно за първи път едва през 1981 г.

Какви видове Лаймска борелиоза се различават?

Лаймската борелиоза се предизвиква от различни видове бактерии от рода Borrelia. Те принадлежат към така наречената бактерия Borrelia burgdorferi sensu lato (комплекс Bbsl). Съществуват повече от 20 описани вида, от които поне следните шест се считат за човешки патогени:

Borrelia afzelii,
Borellia bavariensis,
Borellia burgdorferi sensu stricto,
Borellia garinii,
Borellia mayonii,
Borellia spielmanii.

Патогенността на видовете Borrelia bissettiae, B. lusitaniae и B. valaisiana в момента все още се изследва. Всички гореспоменати патогенни за човека видове могат да причинят така наречения миграционен обрив (erythema migrans). Патогените Borellia bavariens и Borellia garinii могат да се проявят неврологично, докато B. burgdorferi sensu stricto се свързва с развитието на т.нар. лаймски артрит. Borellia afzelli, от друга страна, може да допринесе за развитието на acrodermatitis chronica atrophicans.

В кои региони се появяват патогенните за човека лаймски видове?

Всички патогенни за човека видове, споменати по-горе, с изключение на Borellia mayonii, се срещат в Европа. В САЩ обаче са открити само Borellia burgdorferi sensu stricto и Borellia mayonii. В Азия са открити всички патогенни за човека видове с изключение на Borellia burgdorferi sensu stricto и Borellia mayonii. Следователно Лаймската борелиоза се среща в целия свят в умерените климатични зони. В тропиците и субтропиците обаче се срещат и други борелиозни заболявания, като например въшка или кърлежова релапсираща треска. В редки случаи те се пренасят в Германия от пътници.

Колко често срещана е лаймската болест в Германия?

Точният брой на случаите на Лаймска болест в Германия не е известен. Честотата на съобщаване във федералните провинции със задължително съобщаване на заболяването варира между 26 случая/100 000 жители (2015 г.) и 41 случая/100 000 жители (2013 г.). Независимо от точния брой на случаите обаче изследователите са съгласни, че лаймската болест е широко разпространена и трябва да се приема сериозно. Основната трудност е, че заболяването може да се появи години след ухапването от кърлеж.

Как се предава лаймската болест?

Патогените на Лаймската борелиоза, т.нар. бактерии борелии, се предават на хората чрез ухапване от кърлежи. В Централна Европа това става основно чрез кърлеж (Ixodes ricinus). В Германия около една трета от всички кърлежи са преносители на борелии. Въпреки това не всяко ухапване от кърлеж непременно води до инфекция. Например, ако кърлежът бъде отстранен рано, рискът от заразяване е значително по-малък. От друга страна, ако кърлежът остане прикрепен за повече от дванадесет часа, рискът от заразяване значително се увеличава. Проучванията показват, че в Германия само едно на 100 ухапвания от кърлежи води до лаймска болест. Между другото, човек, заразен с лаймска болест, не може да предаде болестта на други хора.

Как точно се предава лаймската болест?

При щитовия кърлеж (Ixodes ricinus) бактериите на борелия се намират в червата. След засмукване борелиите мигрират в слюнчените жлези и оттам се предават заедно със слюнката на кърлежа на ухапания човек. Предаването на борелиите обаче е възможно само след по-дълъг период от време. Това означава, че кърлежът трябва да е смукал в продължение на поне няколко часа, за да се осъществи предаването на болестта.

Кой резервоар е известен за лаймската борелиоза?

Мишките, но също и птиците, се считат за най-важния резервоар на патогена за Лаймската борелиоза. Въпреки това таралежите, лисиците, зайците и дори влечугите също се считат за животни-гостоприемници и резервоари на патогени за бактерията Borrelia burgdorferi.

Кога се проявява лаймската болест след ухапване от кърлеж?

Повечето заболявания протичат безсимптомно. Лаймската борелиоза обаче може да се открие около няколко дни до седмици след ухапването от кърлеж по т.нар. блуждаещо зачервяване. В по-редки случаи късните форми на Лаймска борелиоза могат да се проявят месеци до години след ухапването от кърлеж.

Какви са симптомите на Лаймската болест?

В повечето случаи Лаймската борелиоза протича незабелязано. Ако пациентът получи симптоми, те могат да се проявят по много различни начини, да започнат по различно време или да се появят в комбинация. Това затруднява диагностицирането на заболяването в ранен стадий. В 90 % от всички случаи обаче лаймската болест става забележима чрез т.нар. мигриращо зачервяване (erythema migrans). Това е пръстеновидно зачервяване на кожата с големина най-малко 5 cm, което обикновено има по-светъл цветен контур в средата, отколкото в краищата. Зачервяването на кожата се разпространява навън в продължение на няколко дни и се забелязва за първи път около 3 до 30 дни след ухапването от кърлеж, обикновено в областта на мястото на ухапване. Въпреки това, зачервяването може да се появи и по други части на тялото. Сред тях са: 1:

краката,
главата или областта на шията.

С напредване на заболяването могат да се появят и следните грипоподобни симптоми:

Треска,
Подуване на лимфните възли,
Болки в мускулите и/или ставите.

При децата могат да се появят и възловидни и/или синьо-червени кожни отоци. Те се появяват предимно по ушите, зърната или в областта на гениталиите. Много рядко при някои пациенти се появява хронично възпаление на кожата (acrodermatitis chronica atrophicans). Кожата се променя, особено от вътрешната страна на ръцете, краката, пръстите на ръцете и/или краката. В хода на acrodermatitis chronica atrophicans кожата става тънка като хартия и придобива синкав цвят.

Какви са проявите на невроборелиозата, лаймския артрит и лаймския кардит?

Лаймската болест може да засегне нервната система. Лекарите наричат това невроборелиоза, но тя се проявява само при около трима от 100 пациенти. Невроборелиозата обикновено се проявява няколко седмици до месеци след ухапването от кърлеж. Доста рядко се случва невроборелиозата да се развие години по-късно. Заболяването се съпровожда от следните симптоми: 1:

пареща нервна болка, която се засилва особено през нощта,
едностранна или двустранна лицева парализа,
възпалително дразнене на нервите, което може да доведе до изтръпване, нарушено зрение и/или слух,
в по-редки случаи парализа на трупа, ръцете и/или краката.

Ако невроборелиозата се развие при деца, тя се проявява като непурулентен менингит, който се свързва със силно главоболие или внезапна едностранна лицева парализа (в до 90 % от всички случаи). При лицевата пареза окото от засегнатата страна не може да се затвори и челото не може да се набръчка. Може също така да се случи единият ъгъл на устата да увисне вяло надолу.

В допълнение към невроборелиозата може да се появи и така нареченият лаймски артрит. Той се развива при почти пет от 100 пациенти и причинява възпаление на ставите. Лаймският артрит засяга предимно коленните стави и по-рядко глезенните или лакътните стави. Заболяването обикновено протича на епизоди и се появява отново и отново.

Много рядко лаймската болест може да засегне сърцето и да причини възпаление, сърдечна аритмия или нарушения в проводимостта. Лекарите наричат това лаймски кардит.

При какви симптоми трябва да се направи консултация с лекар?

Ако се появи описаното по-горе мигриращо зачервяване, препоръчително е незабавно да се свържете с лекар. Това важи и ако не си спомняте да сте били ухапани от кърлеж. Освен това медицинска помощ трябва да се потърси, ако започнат симптоми като повишена температура и/или мускулни болки и главоболие.

Какви са различните етапи на Лаймската болест?

Лаймската болест обикновено се разделя на следните три стадия:

Етап I:В много случаи на заболяването между три дни и няколко седмици след ухапването от кърлеж се появява така нареченото мигриращо зачервяване (erythema migrans). Не е задължително то да се появи на мястото на ухапване, а може да се развие и по други части на тялото. Последното обаче показва разпространение на бактерията в организма. В този първи стадий на заболяването някои пациенти се оплакват от общи симптоми на инфекцията като треска, главоболие, болки в мускулите и ставите. Възможно е също така да има подуване на лимфните възли и/или обща умора. В този стадий на заболяването диагностицирането на Лаймската болест е по-скоро клинично.
Стадий II:След няколко седмици до шест месеца след ухапването от кърлеж може да се появи пареща нервна болка в близост до мигриращата еритема. В особено тежки случаи това може да бъде придружено от сетивни нарушения и парализа.
Етап III:След шест месеца до години след ухапването от кърлеж около 5 % от всички възрастни и деца се оплакват от лаймски артрит с нарастваща болка в ставите. Особено засегнати са коленните и глезенните стави. Болката се появява епизодично или е постоянна.

Как се диагностицира лаймската болест?

Лаймската борелиоза може да бъде диагностицирана от лекуващия лекар чрез физически преглед, ако е налице зачервяване на пръчката. Ако пациентът има други симптоми, които насочват към лаймска болест, те могат да бъдат изяснени чрез кръвен тест.

Невроборелиозата може да се диагностицира интратекално, т.е. чрез изследване на нервната течност за антитела срещу борелиите. В този случай се използва т.нар. индекс CSF/серум, за да се определи образуването на борелийно-специфични интратекални антитела. При по-голямата част от пациентите индексът CSF/серум може да се определи между 6 и 8 седмици след началото на заболяването. В много случаи могат да се открият и възпалителни промени в цереброспиналната течност. Те могат да включват лимфоцитна плеоцитоза и/или нарушение на бариерата кръв/ЦФ.

Как се лекува лаймската болест?

Ако заболяването се диагностицира рано и се лекува с антибиотици, пациентът обикновено се възстановява бързо. Тежките протичания на болестта, но и късните прояви могат да бъдат предотвратени чрез прилагане на антибиотици в ранен стадий на заболяването. Обикновено се използват следните антибиотици за перорална употреба:

Амоксицилин: използва се предимно при деца и бременни жени,
Доксициклин: обикновено се използва за лечение на възрастни

Алтернативно може да се прилага цефуроксим аксетил или азитромицин. Тежките протичания на заболяването обикновено също могат да бъдат предотвратени чрез прилагане на антибиотици. В зависимост от тежестта на заболяването, в хроничен стадий може да се наложи и интравенозна терапия. За тази цел се предписват основно цефтриаксон, цефотаксим или пеницилин G. Продължителността на прилагане на съответното лекарство зависи от вида на заболяването, но и от тежестта му, и може да бъде между 10 и 30 дни. Приемането на антибиотици в продължение на месеци или повтарянето им няколко пъти, или предписването на комбинация от няколко активни вещества, не се препоръчва от лекарите. В 82% от всички случаи заболяването отшумява след края на първия цикъл на лечение. При особено тежки случаи са необходими до четири серии инфузии, докато болестта премине.

Ако пациентът е бил ухапан от кърлеж, но не изпитва никакви симптоми на заболяването, превантивното прилагане на антибиотици категорично не се препоръчва. Рискът от странични ефекти от прилагането на антибиотици не може да бъде компенсиран от ползите за здравето от прилагането на лекарството.

Каква е прогнозата за Лаймска болест?

Прогнозата на Лаймската болест зависи от бързото започване на лечението, но и от това колко време са имали бактериите да се разпространят и размножат в организма. Ако Лаймската болест се лекува правилно, симптомите обикновено изчезват напълно. Може обаче да се случи и симптомите на Лаймската болест да останат. Например, някои пациенти страдат от лека парализа на лицевия нерв и постоянни болки в ставите до края на живота си след заразяването с болестта. Това може да се обясни с постоянна реакция на имунната система. Усложнения настъпват главно, когато заболяването е диагностицирано в напреднал стадий и поради това е трудно за лечение.

В много медии се съобщава за т.нар. синдром след лаймската болест. Досега обаче тук не може да бъде представена ясна клинична картина. Пациентите, страдащи от него, често се оплакват от болки в мускулите, общо чувство на слабост и затруднена концентрация. Проучванията обаче показват, че тези симптоми се срещат също толкова често и при хора, които никога не са имали лаймска болест. Ето защо много медицински експерти се съмняват в съществуването на синдрома след лаймска болест.

От друга страна, признатите късни ефекти на заболяването са постоянни кожни промени, неврологични оплаквания или възпаление на ставите. Не съществуват дългосрочни последици от инфекцията с лаймска болест, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху продължителността на живота например.

Кой е склонен да се разболява от Лаймска борелиоза особено често?

Хората, които са ухапвани особено често от кърлежи, е най-вероятно да се заразят с Лаймска болест. Кърлежите се срещат предимно в дивата природа, т.е. в гората и в тревата. Те могат да бъдат открити по стръковете трева, в подраста или по клоните на храстите. Оттук при по-близък контакт те могат да проникнат в кожата, а след това и в други части на тялото. Кърлежите обаче могат да се предават на хората и от диви и домашни животни, които прекарват време на открито. Лаймската болест може да се развие отново и отново чрез ухапване от кърлеж. След като веднъж сте преодолели лаймската болест, това не ви предпазва от повторно заразяване с лаймска болест.

Опасна ли е лаймската болест по време на бременност?

По-малки проучвания от бременността първоначално доведоха до заключението, че инфекцията с Лаймска борелиоза не засяга развитието на плода на нероденото дете. Това предположение обаче все още не е потвърдено от по-нови проучвания.

Бременна жена, която има Лаймска болест, се лекува с антибиотици също като останалите пациенти. Лекарят обаче се уверява, че препаратът не уврежда бъдещата майка или нероденото дете. Счита се за недоказано, че майките могат да предадат Лаймската болест на детето си чрез кърмене.

Как човек може да се предпази от лаймска болест?

Засега не съществува ваксинация срещу лаймска болест. Ваксинацията срещу вирусната инфекция ранен летен менингоенцефалит (РЛМ), която също се предава от кърлежи, не предпазва от Лаймска болест. За да предотвратите ефективно заразяването, трябва да внимавате да не бъдете ухапани от кърлежи. За тази цел трябва да вземете присърце следното, когато сте на открито:

Когато сте в гората, носете ризи с дълги ръкави, панталони и затворени обувки. Ако е възможно, носете чорапи върху панталоните си, за да не могат кърлежите да се промъкнат под крачола на панталона.
Носете светли дрехи, за да откриете и отстраните кърлежите възможно най-рано.
Нанасяйте репелент срещу кърлежи. Следвайте точно указанията на производителя за ефективността на продукта във времето и го подновявайте на редовни интервали, за да сте винаги оптимално защитени.
След прекарване на време на открито тялото трябва да се провери щателно за кърлежи. Имайте предвид, че кърлежите предпочитат топли и меки участъци от кожата, като задната част на коленете, слабините, областта зад ушите или под мишниците, както и главата и линията на косата.

Въпреки това, ако все пак се стигне до ухапване от кърлеж, той трябва да бъде отстранен бързо, за да се сведе до минимум рискът от заразяване с лаймска болест.

Как трябва да се отстраняват кърлежи?

Кърлежите трябва да бъдат отстранени възможно най-скоро. Това се прави по следния начин:

1. Кърлежът трябва да се хване възможно най-близо до главата, т.е. възможно най-близо до кожата. Издърпайте кърлежа бавно и направо от кожата. Най-добре е да използвате пинсета или така наречената карта за кърлежи, за да извадите кърлежа.
2. След това мястото на убождане трябва внимателно да се дезинфекцира.

За да се освободят възможно най-малко патогени, кърлежът не трябва да се третира с масла и/или кремове. Също така не се опитвайте да смачкате кърлежа. Възможно е при отстраняването на кърлежа да останат остатъци от него. Това може да доведе до леко възпаление на кожата, но не увеличава риска от заразяване с лаймска болест.

Има ли смисъл от задължението за съобщаване за лаймска болест в цялата страна?

Задължението за съобщаване на дадена болест не зависи от значимостта или тежестта на заболяването. Дали дадено заболяване подлежи на задължително съобщаване зависи преди всичко от въпроса дали чрез съобщаването на заболяването може да се подобри защитата на здравето на населението. Ето защо на задължително съобщаване подлежат предимно онези заболявания, които изискват от здравния орган да предприеме действия по отношение на болния, за да предотврати по-нататъшното разпространение на болестта. Лаймската болест обаче не може да се предава от човек на човек. Поради това задължението за съобщаване на тази болест в цялата страна не е задължително, още повече че задължението за съобщаване винаги е свързано с определени бюрократични усилия. От друга страна, за бъдещия ефективен контрол на Лаймската борелиоза е по-целесъобразно да се стандартизира както лабораторната диагностика, така и да се разработят терапевтични насоки.

Лаймска борелиоза: обобщение

Лаймската борелиоза е инфекциозно заболяване, причинено от така наречените бактерии Borrelia burgdorferi. Хората могат да се заразят с болестта чрез ухапване от кърлеж, освен ако кърлежът не бъде отстранен рано. В повечето случаи на заболяването Лаймската борелиоза става забележима чрез т.нар. блуждаещо зачервяване. Това е пръстеновидно зачервяване, което може да се появи около мястото на ухапването, но и по други части на тялото. След появата на блуждаещото зачервяване много пациенти се оплакват от грипоподобни симптоми. Лаймската болест обикновено може да се лекува добре с антибиотици. Всяка година около 3 от 10 000 души в Германия се заразяват с лаймска борелиоза. Заболяването не е животозастрашаващо.