Какво представлява левкемията?

Левкемията, или т.нар. рак на кръвта, е общ термин за различни заболявания на кръвните клетки и е доста рядко срещано онкологично заболяване в сравнение с рака на гърдата, на червата или на белия дроб. При левкемията кръвните клетки в костния мозък се променят и размножават неконтролируемо, като изместват здравите кръвни клетки. Различните форми на левкемия се различават в зависимост от хода на заболяването и броя на засегнатите кръвни клетки. По правило левкемията засяга възрастни. Децата обаче също могат да развият заболяването.

Как се развива левкемията?

Кръвта се образува в костния мозък. Поради грешка в генетичната информация може да се случи така, че дадена кръвна клетка да не узрее правилно и да не може да функционира. Това води до появата на т.нар. бласти, които чрез неконтролиран растеж могат да изместят здравите кръвни клетки. Лекарите правят разлика между лимфна и миелоидна левкемия:

• Лимфни левкемии: Белите кръвни клетки (лимфоцитите) дегенерират по време на фазата на развитие.
• Миелоидни левкемии: Миелоидните клетки са деформирани. Те включват червени кръвни клетки, тромбоцити и, в допълнение към лимфоцитите, много видове бели кръвни клетки.

Допълнителни различия между видовете левкемия

Левкемията може да има остър или хроничен ход. Докато острата левкемия възниква много внезапно и причинява тежки симптоми, хроничната левкемия има тенденция да се развива по-постепенно и в началото остава незабелязана:

• Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ): среща се сравнително рядко и често засяга деца под петгодишна възраст. Тя се появява без предупреждение и обикновено се развива бързо.
• Остра миелоидна левкемия (ОМЛ): е най-често срещаният вид остра левкемия, която засяга предимно възрастни хора.
• Хронична миелоидна левкемия (ХМЛ): обикновено се среща при възрастни и се дължи на генетична мутация.
• Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ): представлява особен случай и се класифицира като лимфом, т.е. рак на лимфните жлези.

Симптоми на левкемия

Симптомите на острата левкемия се появяват съвсем неочаквано и се изразяват в първоначално неспецифични признаци, които могат да показват и други заболявания:

• силна умора, отпадналост и бледност като израз на намаления брой червени кръвни клетки
• Податливост към инфекции и/или треска в резултат на намаления брой бели кръвни клетки
• Кървене от носа или венците, образуване на синини (хематоми) след леки наранявания поради намаления брой на тромбоцитите в кръвта
• Болки в костите и/или ставите в резултат на разпространението на левкемичните клетки в костния мозък
• Коремна болка или необичайно усещане за натиск в резултат на увеличаването на далака или черния дроб
• Замайване, главоболие или парализа, причинени от увреждане на централната нервна система

Ако се касае за хронична миелоидна левкемия, симптомите се появяват едва в края на хода на заболяването. Първите признаци могат да включват следните неспецифични оплаквания:

• Подуване на лимфните възли
• Коремна болка, причинена от увеличение на далака

С напредването на заболяването симптомите на острата и хроничната левкемия стават сходни.

Как се диагностицира левкемията?

За да диагностицира левкемията, общопрактикуващият лекар първо ще назначи пълна кръвна картина. Ако кръвната картина е необичайна, специалистът по вътрешни болести например ще поиска допълнителни лабораторни резултати, които дават информация за функцията на черния дроб или бъбреците. На следващ етап лекарят може да назначи и изследване на костния мозък, за да получи ценна информация за състава на кръвотворните клетки.

Как се лекува левкемията?

Лечението на заболяването левкемия винаги се адаптира индивидуално към пациента. Освен вида на левкемията, важна роля играят и протичането на заболяването, възрастта на пациента и общото му здравословно състояние. Химиотерапията е най-важният вид лечение на острата левкемия, докато хроничната миелоидна левкемия обикновено се лекува със специални лекарства, наречени тирозин киназни инхибитори. При някои пациенти обаче се провежда и терапия със стволови клетки, при която костният мозък се унищожава умишлено, за да се замени със здрави стволови клетки.