Какво представлява лейомиомата?

Лейомиомите са едни от най-често срещаните доброкачествени тумори на матката и произлизат от мускулните клетки на миометриума. Лейомиомът може да се появи спорадично като т.нар. myoma uteri или многократно като uterus myomatosus. Особено малките лейомиоми се наричат миомни зародиши. В 40 до 50 % от всички случаи лейомиомите се появяват при жени, които са на възраст над 30 години. Най-често те се откриват в маточното тяло (тялото на матката) и по-рядко в шийката на матката (най-ниската точка на матката). В няколко случая лейомиомите се образуват и в широката маточна връзка (ligamentum latum) или в маточните тръби. Тъй като лейомиомите могат да нараснат до значителни размери, до 10 см в диаметър или повече, те могат да допринесат за деформация и разширяване на матката.

Какви са различните видове лейомиоми?

Лейомиомите се класифицират според местоположението им, както следва:

• субсерозен миом: разположен под серозата, може да образува подобни на стебла фиброми, които могат да доведат до хеморагичен инфаркт.
• интрамурална миома: разположена в стената на матката,
• субмукозна миома: расте под лигавицата на матката, често прониква в маточната кухина и може да причини кървене. В някои случаи възходящите инфекции могат да бъдат благоприятствани и от субмукозна лейома.

Субсерозните и интрамуралните фибромиоми обикновено се отстраняват чрез абдоминален разрез или лапароскопия. Субмукозната миома, от друга страна, се отстранява през влагалището чрез хистероскопия.

Какво причинява лейомиомите?

Лейомиомите са хормонозависими тумори и обикновено растат бавно. Те се развиват от гладкомускулни клетки, които се намират във вътрешните органи, например в матката, бъбреците или стомашно-чревния тракт.

Опасни ли са лейомиомите по време на бременност?

Поради хормоналните промени лейомиомите могат да увеличат размера си по време на бременност, което може да доведе до различни усложнения. Например наличието на лейомиом по време на бременност може да увеличи риска от преждевременно раждане. Това е така, защото лейомиомите могат да причинят неправилно прилепване на плацентата, което да доведе до спонтанен аборт. Но се увеличава и рискът от преждевременно раждане или позиционни аномалии на бебето. Проучванията показват, че дългосрочната употреба на инхибитори на овулацията може да намали вероятността от развитие на лейомиом.

Какви симптоми причинява лейомиомата?

В много случаи лейомиомата не предизвиква никакви симптоми. Най-честите симптоми, ако се появят, са нарушения в кръвотечението под формата на твърде силна и продължителна менструация (менорагия), кървене извън менструацията (метрорагия) или засилено менструално кървене с много голяма загуба на кръв (хиперменорея). Следните симптоми обикновено се появяват по-рядко:

• силно желание за уриниране,
• Болка по време на полов акт,
• Болки в долната част на корема,
• подуване на корема, особено при големи лейоймоми,
• Запек,
• Болки в гърба и/или краката,
• Бъбречна или странична болка

Как се диагностицира лейомиома?

След като снеме анамнезата , гинекологът ще извърши палпационен преглед. Обикновено това се прави през влагалището, но също и през коремната стена и ректума. Ако има по-голям лейомиом или няколко лейомиома, те обикновено могат да бъдат усетени. В допълнение към тази палпация се извършва вагинална сонография (ултразвуково изследване). Миомата може да се различи на ултразвуковия образ по ехографските рамена, заобления вид и гладките граници. Сонографията може да се използва за определяне на точното местоположение и размера на лейомиомата.

Ако лейомиомът притиска уретера, обикновено се изследват и бъбреците и пикочните пътища чрез ултразвук или чрез рентгенова снимка с контрастно вещество (пиелограма). Ако резултатите от изследването не са ясни, гинекологът може да назначи  магнитен резонанс  (МРТ)  , а ако е необходимо, и кръвен тест и измерване на нивото на хормоните. Последното изследване се прави главно при съмнение за анемия.

Как се лекува лейомиомът?

Лейомиомът може да бъде отстранен по хирургичен път. Предлагат се следните терапевтични процедури, които се различават една от друга, както следва:

• Енуклеация на миома: Фиброидите се отстраняват от матката, без да я засягат. Процедурата за енуклеация на миома се използва по-специално в случаите, когато има желание за създаване на деца. Хирургичната процедура се извършва чрез коремен разрез, лапароскопия или хистероскопия. Коя процедура ще се използва, зависи от точното местоположение и размера на лейомиомата. В някои случаи лейомиомата може да се образува отново след енуклеация на миомата.
• Емболизация на миома: прекъсва кръвоснабдяването на лейомиомата, за да я свие по този начин. Емболизацията на миома може да се извърши като алтернатива на операция за отстраняване на лейомиома (миомектомия) или на матката (хистеректомия).
• Хистеректомия: описва пълното или частично отстраняване на матката.

Освен това при лейомиома може да се използва и медикаментозно лечение. Например за тази цел могат да се прилагат аналози на GnRH. Това са лекарства, които изкуствено понижават нивото на естрогена, за да потиснат растежа на лейомиомата. Същата цел има и поставянето на хормонална вътрематочна спирала.

Какво е протичането на заболяването и прогнозата при лейомиом?

Само лейомиомите, които предизвикват симптоми, се нуждаят от лечение. Ако не се лекуват, те могат да причинят хронична болка в долната част на корема. Ако пациентката все още не е приключила с планирането на дете, на консервативните форми на терапия трябва да се даде приоритет пред отстраняването на матката (хистеректомия). Пациентките без симптоми трябва да посещават редовни профилактични прегледи. Дори доброкачествените лейомиоми могат да причинят усложнения като инфекции на пикочните пътища или функционални нарушения на пикочния мехур, червата или бъбреците. Дори след успешно лечение лейомиомите могат да се образуват отново.

Може ли лейомиомът да стане злокачествен?

Доста рядко се случва доброкачествените фиброми да дегенерират. Това се случва само в по-малко от един процент от всички случаи и се наблюдава почти изключително при жени в или след менопауза.