Какво представлява лимфогранулома венереум?

Лимфогранулома venereum е класическо венерическо заболяване и принадлежи към специална форма на генитална хламидийна инфекция. Заболяването е особено разпространено в тропическите райони, но се среща доста рядко в западните страни. Лимфогранулома венереум се образува от специалните подгрупи на патогена Chlamydia trachomatis . Заболяването се среща предимно в тропическите райони, но е по-скоро рядко срещано в западните страни. Хората на възраст между 20 и 30 години се заразяват с заболяването с честота над средната.

Как се предава лимфогранулома венереум?

Патогенът Chlamydia от серовари L1 до L3, който е отговорен за развитието на лимфогранулома венереум, се предава чрез сексуален контакт. Възможно е също така майка, страдаща от лимфогранулома венереум, да зарази новороденото си дете със заболяването по време на раждането. Патогенът Chlamydia е бактерия, която е чувствителна към сухота и студ и се размножава в клетките.

Как можете да се предпазите от lymphogranuloma venereum?

Можеш да се предпазиш от лимфогранулома венереум, като използваш презерватив. Използването на презерватив предпазва в еднаква степен по време на вагинален, анален и/или орален полов акт и трябва да се използва преди особено ако сексуалният партньор се сменя често .

Какви са симптомите на лимфогранулома венереум?

Типичните признаци на лимфогранулома венереум са гнойни възпаления на лимфните възли, които често причиняват болка и повишена температура. Лимфогранулома венереум протича в различни фази, като понякога в късната фаза могат да настъпят тежки усложнения. Съответните оплаквания според фазата на заболяването могат да бъдат описани, както следва :

• Фаза 1:На мястото на инфекцията след инкубационен период от около 5 до 21 дни се развива безболезнена везикула, която се превръща в повърхностна язва , която заздравява бързо (първична лезия) и поради това обикновено не се забелязва .
• Етап 2:След още 10 до 30 дни се развиват ясно забележими болезнени подувания на лимфните възли (т.нар. bubo), които обикновено се образуват от едната страна в областта на слабините и/или бедрата. Възможно е лимфните възли да се разкъсат и да отделят кръв и/или гной . Пациентът се чувства общо взето слаб и може да се оплаква от главоболие, болки в ставите, мускулите и/или гърба. Възможно е също така да има загуба на апетит, повишена температура, повръщане и/или гадене. Ако е практикуван анален полов акт, може да възникне и масивно възпаление на ректалната лигавица (проктит), което се забелязва по слузесто и/или кърваво течение, развитие на фистули и/или абсцеси и/или спазми.
• Ако не се предприеме лечение на този етап, възпалението ще се излекува от само себе си за период от около една година, въпреки че ще се появят белези и стеснение на лимфните съдове, което може да доведе до проблеми с дренажа. Ако не се лекува, заболяването може да доведе до тежки увреждания на тъканите, а част от хламидиите могат да мигрират и в лимфните възли на таза и да предизвикат третия стадий на заболяването след още няколко години.
• Трети стадий (генитоаноректален синдром): настъпва след около пет до десет години от инфекцията и продължава няколко години. В този стадий се появява тежко възпаление в аналната област и червата, както и във външните полови органи. Тези възпаления могат частично да разрушат тъканта и да допринесат за образуването на абсцеси, фистули и ясно изразени отоци и/или хронични язви. В някои случаи може да се развие и лимфоедем или да се причинят възпаление на ставите, увреждане на белите дробове и/или черния дроб. В доста редки случаи може да се стигне до възпаление на мозъка и/или сърцето.

Как се диагностицира лимфогранулома венереум?

В повечето случаи на заболяването лимфогранулома венереум се диагностицира във втория стадий поради ясно изразените признаци на заболяването. Индикация за заболяването може да бъде завръщането от ендемичен район като Африка, Индия, Югоизточна Азия или Карибския басейн, още повече, ако е имало сексуален контакт с лице от ендемичния район.

За да се диагностицира заболяването, се взема натривка от възпален тъканен секрет или от лимфен възел и се изследва в лаборатория. За да се открие патогенът , могат да се използват различни възможности за лабораторна диагностика, като например генетични или културелни методи за откриване на патогена, за да . В някои случаи може да се извърши и кръвен тест с откриване на антитела.

Как се лекува лимфогранулома венереум?

Обикновено лимфогранулома венереум се лекува с антибиотик. В повечето случаи се предписва активното вещество доксициклин , което трябва да се приема в продължение на три седмици . Възможна е и терапия с макролиди и/или тетрациклини .

Ако заболяването се диагностицира в ранен стадий , то се лекува бързо без вторични увреждания. В зависимост от вида на възпалителното подуване на лимфните възли и/или фистулите, може да се наложи хирургичното им отстраняване. Ако заболяването е диагностицирано едва в третия стадий, пациентът трябва да се лекува с продължителна антибиотична терапия. Ако лимфогранулома венереум не се лекува, особено в късните етапи, много често настъпват усложнения като лимфоедем. Това е видимо и осезаемо натрупване на течност в интерстициалното пространство, т.нар. интерстициум.

Какви са последващите грижи при лимфогранулома венереум?

След лечението трябва да се проведе т.нар. период на проследяване в продължение на поне шест месеца. Освен това е препоръчително да се изследва и сексуалният партньор поради високия риск от инфекция и ако е необходимо, също да се подложи на лечение.

Задължение за докладване

Моля, имайте предвид, че съгласно австрийския Закон за полово предаваните болести лимфогранулома венереум подлежи на ограничено съобщаване. В Швейцария също лабораторно-аналитичните резултати от заболяването трябва да се съобщават от лабораториите съгласно Закона за епидемичните болести.