Какво представлява менингиомът?

Менингиомът (или менингиомът) е тумор, който се заражда в менингите и обикновено е доброкачествен. Въпреки че туморът не прораства в мозъчната тъкан, той постепенно я измества. Тъй като менингиомите растат доста бавно, те обикновено могат лесно да бъдат отстранени чрез операция. Менингиомите са най-често срещаният вид тумор в централната нервна система. Вероятността за развитие на менингиом се увеличава с възрастта, а вероятността жените да развият менингиом е около два пъти по-голяма от тази при мъжете.

Как се развива менингиомът?

Менингиомът се развива в менингите или гръбначния мозък. Ако менингите дегенерират, може да се развие менингиом. Лекарите все още не са наясно с точните причини за тази дегенерация на клетките. Те обаче предполагат, че генетичната предразположеност, както и йонизиращата радиация могат да допринесат за образуването на менингиом. Менингиомът постепенно измества мозъка, но не расте директно в него.

Какви са различните видове менингиом?

Световната здравна организация (СЗО) разграничава следните три степени на менингиом:

• Клас I: обикновен, незлокачествен (доброкачествен) менингиом, който е най-често срещаният с дял между 85 и 74% и се среща три пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. Тъй като простият менингиом често може да бъде напълно отстранен чрез операция, прогнозата му е добра.
• Степен II: атипичен менингиом, който се среща между 23 и 10 процента от всички случаи и засяга средно по-често мъжете, отколкото жените. Тъй като атипичният менингиом расте повече и може да се появи отново дори след операция (рецидив), този вид тумор трябва да се проверява често.
• Степен III: аналпластичен или малигнен (злокачествен) менингиом, който се развива между 4 и 2 процента от всички случаи, но се среща по-често при мъжете, отколкото при жените. Анапластичният менингиом може да разпространи метастази и по този начин да засегне и други органни структури.

Какви симптоми предизвиква менингиомът?

Специфичните симптоми на менингиома зависят от местоположението, както и от размера на тумора. Тъй като менингиомите обикновено растат доста бавно, те не предизвикват почти никакви симптоми за определен период от време. Едва когато предизвикат симптоми, тъй като притискат околните структури, те могат да причинят неспецифични симптоми като главоболие, замайване до парализа, припадъци и/или загуба на обоняние. В тези случаи менингиомът трябва да се лекува спешно.

Освен това менингиомите могат да предизвикат следните неспецифични симптоми:

• Повръщане,
• Зрителни смущения, които могат да бъдат придружени от парализа на очния мускул,
• Дихателни, сетивни и/или съзнателни нарушения,
• Повишаване на кръвното налягане с едновременно намаляване на сърдечната честота,
• Дискомфорт при ходене до тоалетна.

Как се диагностицира менингиом?

Тъй като менингиомите често растат без симптоми, те обикновено се откриват случайно по време на компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Ако има съмнение за менингиом, неврологът може да направи и ангиография. Това е рентгенологично изследване, което показва кои кръвоносни съдове са изместени или притиснати от тумора и кои кръвоносни съдове снабдяват тумора.

Алтернативно, спектроскопията с магнитен резонанс (MRS) или измерването на кръвния поток в мозъка може да помогне за определяне на точното местоположение на тумора. Освен това може да се извърши биопсия, за да се потвърди диагнозата на конкретен менингиом.

Как се лекува менингиом?

На първо място неврологът ще се опита да отстрани менингиома по хирургичен път изцяло, включително съседните менинги и костите, засегнати от тумора. В същото време неврологът трябва да гарантира, че околните структури ще бъдат пощадени във възможно най-голяма степен, поради което операцията се планира подробно преди интервенцията. В допълнение към точното местоположение на тумора е важно да се намери и място за достъп, за да се отстрани менингиомът по хирургичен път.

Тъй като пълното отстраняване на менингиома невинаги е възможно, например поради локализацията му в деликатни съдово-нервни структури, като алтернатива може да се проведе радиотерапевтично или радиохирургично лечение. По принцип менингиом в областта на страничния черепен купол обикновено може да бъде отстранен по хирургичен път по-лесно, отколкото менингиом в основата на черепа или в средната линия.

Ако туморът е малък и/или безсимптомен, може да е възможно първоначално да се наблюдава на редовни интервали от време чрез Кт или МРТ.

Грижи за менингиома след раждането му

По принцип след менингиом се препоръчва рехабилитационно лечение, което може да се проведе както амбулаторно, така и стационарно. Ако става въпрос за доброкачествен тумор, който може да бъде отстранен по хирургичен път, лекарите обикновено назначават неврологична рехабилитация. След отстраняването на злокачествен менингиом, от друга страна, освен неврологична рехабилитация, е възможна и онкологична рехабилитация.

Докато неврологичната рехабилитация се фокусира върху уврежданията, причинени от мозъчния тумор (като например затруднения в двигателните функции, говора или нарушения на равновесието), онкологичната рехабилитация има за цел да укрепи пациента както физически, така и психологически. Алтернативно, невроонкологичната рехабилитация съчетава и двата подхода.

Каква е прогнозата при менингиом?

Обикновено менингиомът расте много бавно, така че туморът често може да бъде отстранен по хирургичен път, включително съседните менинги и кости. Това важи особено за менингиомите от първа степен. Това означава, че шансовете за оцеляване са сравнително добри, тъй като рискът от връщане на тумора също е доста нисък.

При менингиомите от втора степен (II степен) има доброкачествени случаи, при които след успешна операция в дългосрочен план няма рецидиви. Възможно е обаче да има и по-неблагоприятни протичания, при които има тенденция към висока степен на рецидивиране въпреки многократното лечение. Поради това учените се опитват да идентифицират молекулярни маркери в проучванията, за да оценят по-добре прогнозата след операция и да адаптират по-добре методите на лечение към пациента.

Ако става въпрос за менингиом от трета степен, перспективите за пълно излекуване са доста малки. Въпреки това 5-годишната преживяемост след поставяне на диагнозата е 90 %.