Когато говорим за миома в гинекологията, обикновено става дума за доброкачествени хормонално-чувствителни тумори. Между другото, терминът "миома" идва от известния лекар Рудолф Вирхов, който още през 1863 г. изнася лекции за миомите.

По принцип миомите се развиват по време на фертилната фаза от живота на жената, т.е. няма миоми, които да се появяват повече в нарастваща форма преди пубертета и след менопаузата.

По-голямата част от жените с фибромиома нямат никакви симптоми или оплаквания. Около 12-25% от жените в детеродна възраст имат фиброми.

Само 0,1 % от миомите дегенерират в злокачествен тумор.

В зависимост от разположението на фибромите се различават следните видове:
- фиброми, които изпъкват към маточната кухина (т.нар. субмукозни фиброми, тип 0-3),
- фиброми вътре в маточната стена (спг. интрамурални фиброми, тип 3-6) и
- фиброми, които изпъкват към коремната кухина (т.нар. субсерозни фиброми, тип 7).

В литературата под термина миома могат да се открият следните честоти:

Миома: | 253 Hz | 420 Hz | 453 Hz | 832 Hz |

Миома: | 127 Hz | 253 Hz | 420 Hz | 453 Hz | 689 Hz | 832 Hz |

Злокачествена миома: | 127 Hz | 253 Hz | 420 Hz | 453 Hz | 482 Hz | 689 Hz | 832 Hz |

Миома на матката: |253 Hz | 420 Hz | 453 Hz | 482 Hz | 689 Hz | 832 Hz |