Преминете към основното съдържание

Какво представлява множественият миелом?

Множествен миелом (ММ) е злокачествено заболяване на костния мозък. Туморните клетки растат огнищно, т.е. на много места в костния мозък. Ако има само едно огнище на заболяването, то се нарича солитарен плазмоцитом вместо . Клиничната картина на множествения миелом официално се класифицира като лимфом, въпреки че рядко се открива засягане на лимфните жлези. Заболяването представлява около 1 % от всички злокачествени ракови заболявания и поради това се среща доста рядко. Множественият миелом обикновено се развива при пациенти на възраст около 71 години.

Как се развива множественият миелом?

Подобно на други видове рак, множественият миелом се развива чрез дегенерация на клетка. Когато множественият миелом се развива , това е така наречената плазмена клетка. Тя принадлежи към белите кръвни телца, които се намират в костния мозък, но и в други тъкани на тялото. Белите кръвни клетки произвеждат антитела и се наричат още имуноглобулини. Те са необходими за човешката имунна система, тъй като играят решаваща роля в борбата с бактерии, вируси и други инфекциозни причинители .

Какво причинява множествения миелом?

Точните причини за множествения миелом все още не са изяснени . Въпреки това контактът с високо йонизиращо радиационно лъчение (радиоактивност), вроден имунен дефицит и/или някои автоимунни заболявания могат значително да увеличат риска от развитие на заболяването . В доста редки случаи заболяването може да се натрупа и в семейството. Въпреки този факт, множественият миелом не е наследствено заболяване.

Точно както лекарите все още не знаят причината за заболяването, така и лекарите не знаят за никакви известни рискове, които биха могли да доведат до множествен миелом. Поради това не могат да се предприемат никакви превантивни мерки .

Какви са симптомите на множествения миелом?

Възможно е множественият миелом да съществува в продължение на няколко години без симптоми . Често първите симптоми се появяват едва в напреднал стадий и тогава стават забележими главно чрез болки в костите, предимно в гърба. Тъй като в повечето случаи тази болка не е свързана с множествения миелом в , между първите симптоми и поставянето на диагнозата могат да минат седмици или дори месеци.

Заболяването обикновено се диагностицира едва когато се появят следните допълнителни симптоми:

  • Признаци на анемия, която може да се прояви като умора, липса на желание за живот, главоболие или задух по време на (незначително) физическо натоварване,
  • Податливост към инфекции и чести, повтарящи се инфекции,
  • Нарушена бъбречна функция, която може да се прояви с увеличаване на теглото поради задържане на течности в тъканите на тялото (оток) ,
  • Повишено съдържание на калций в кръвта (хиперкалциемия)

Как се диагностицира множественият миелом?

При някои пациенти заболяването може да бъде диагностицирано случайно. Това може да се случи например по време на рутинен кръвен тест , който разкрива необичайни лабораторни стойности. От друга страна, ако има съмнение за мултиплен миелом поради симптоми, лекуващият лекар ще извърши физически преглед и след това ще поиска лабораторни стойности от кръвта и урината на пациента . Ако тези стойности са необичайни, ще бъдат използвани процедури за образна диагностика като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ). В някои случаи може да се наложат и допълнителни изследвания, като например магнитен резонанс.

За поставяне на окончателна диагноза се извършва пункция на костен мозък ( ). При тази процедура костният мозък се получава чрез пункция на тазовата кост под местна анестезия. След това костният мозък се анализира под микроскоп за евентуални дегенерирали плазмени клетки.

Какви са различните стадии на множествения миелом?

В повечето случаи при поставяне на диагнозата се установява най-високият стадий (стадий III). Още по-важни от стадия на рака обаче са следните подразделения за лечението:

  • предстадий, който не изисква лечение;
  • локализирано плазмоцитно заболяване (плазмоцитом), което често се лекува с лъчетерапия;
  • злокачествено плазмоклетъчно заболяване,
  • симптоматична, която често се лекува с химиотерапия; безсимптомна множествена миелома
  • асимптоматичен мултиплен миелом, който трябва да бъде редовно наблюдаван (проследяване)

Как се лекува множественият миелом?

За множествения миелом съществуват следните възможности за лечение:

  • Химиотерапия,
  • Лъчетерапия,
  • Трансплантация на стволови клетки

 
Химиотерапията се използва при симптоматичен мултиплен миелом, но също и при асимптоматичен мултиплен миелом , ако заболяването се разраства бързо или има риск от усложнения. Химиотерапията се разделя на конвенционална и високодозова химиотерапия. Докато при конвенционалната химиотерапия се прилагат таблетки, при така наречената високодозова химиотерапия се трансплантират собствените стволови клетки на пациента. Последната форма на терапия обикновено принадлежи към стандартното лечение в днешно време.

Лъчетерапията има за цел да облекчи болката в костите , но също така и да стабилизира костите, които са изложени на риск от счупване. По правило лъчетерапията се провежда амбулаторно в няколко сеанса. За облекчаване на костната болка и стабилизиране на костите могат да се използват и стабилизиращи терапии. За тази цел могат да се прилагат т.нар. бифосфонати под формата на месечни инфузии или да се инжектират под кожата (подкожно) с помощта на фармацевтичния продукт Denosumab .

Какви са последващите грижи?

Последващите грижи зависят от начина на лечение, но също така и от точния ход на заболяването. Средно на всеки три до шест месеца трябва да се провеждат контролни прегледи. Ако са били необходими интензивни терапевтични мерки, като например високодозова химиотерапия, е препоръчително да се проведе и амбулаторна или болнична рехабилитация.

Каква е прогнозата при множествен миелом?

Протичането на множествения миелом е много променливо. Като цяло прогнозата за пациентите с ММ се е подобрила значително през последните години. Въпреки това пълното излекуване на заболяването все още е възможно само при много малко пациенти. Ето защо основният фокус при лечението на множествения миелом е върху продължаването на живота и повишаването на качеството на живот на пациента.