Какво представлява орофарингеалният плоскоклетъчен карцином?

Орофарингеалният плоскоклетъчен карцином е тумор на сливиците, основата и задната част на езика, небцето, както и отстрани и отзад на гърлото. Повече от 95 % от плоскоклетъчните карциноми са орофарингеални карциноми. Най-важните рискови фактори са тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Но човешкият папиломен вирус, накратко HPV, също е основната причина за този карцином в днешно време.

Какво причинява орофарингеалния плоскоклетъчен карцином?

Около 60 % от орофарингеалните карциноми се образуват от HPV тип 16. Засегнатите стават все по-млади, тъй като средната възраст преди е била 57 години, а сега е от 30 до 55 години. Това се дължи на факта, че инфекцията с HPV се е наложила като етиология. Честотата на оралния секс и броят на сексуалните партньори са важни рискови фактори тук. HPV-позитивните пациенти са 16 пъти по-застрашени от развитие на орофарингеален карцином. В Северна Америка и Европа HPV инфекциите са причина за около 70-80 % от тези карциноми.

Както и при преобладаващата част от туморите на главата и шията, HPV не е причина при по-възрастните мъже със средна възраст 61 години. Алкохолът и тютюнът остават най-големите рискови фактори за орофарингеален плоскоклетъчен карцином. При хората, които пушат по 1,5 или повече кутии цигари на ден, рискът се увеличава около 3 пъти. Пациентите, които пият 4 или повече алкохолни напитки дневно, имат около 7 пъти по-висок риск от развитие на орофарингеален плоскоклетъчен карцином. При хората, които пушат много и пият много, рискът е 30 пъти по-висок.

Какви са симптомите на орофарингеалния плоскоклетъчен карцином?

Симптомите варират в зависимост от локализацията на орофарингеалния карцином, но обикновено включват болки в гърлото, одинофагия, дисфагия, дизартрия и болки в ушите. Друг често срещан симптом е кистозното подуване на гърлото. Тъй като симптомите на орофарингеалния карцином са подобни на тези на инфекция на горните дихателни пътища, понякога може да минат няколко месеца, преди пациентът да бъде насочен към специалист.

Как се диагностицира орофарингеалният плоскоклетъчен карцином?

Преди да се започне лечение, първата стъпка е да се постави диагноза с помощта на ларингоскопия и биопсия. Въз основа на тези изследвания може да се направи оценка на първичната лезия и да се потърси вторична лезия. Ако при даден пациент се потвърди орофарингеален плоскоклетъчен карцином, следва компютърна томография на шията с използване на контрастно вещество.

Как се лекува орофарингеалният плоскоклетъчен карцином?

Хирургията се използва като основно лечение. Все по-често за тази цел се използва TLM (трансорална лазерна микрохирургия), която позволява карциномите на основата на езика и сливиците да бъдат изрязани ендоскопски и по този начин отстранени. По този начин може да се избегне заболеваемостта при отворената операция. Все по-популярна процедура за лечение на орофарингеална лезия е TORS (трансорална роботизирана хирургия). При този метод робот с няколко адаптирани ръце се контролира от хирурга чрез конзола. Благодарение на ендоскопската камера, която се вкарва през устата на пациента, е възможна по-добра видимост на структурите.

Радиотерапията, комбинирана с химиотерапия, може да се използва следоперативно или като основна терапия. В миналото лъчетерапията се е използвала при ранни карциноми, а химиотерапията - при по-напреднали карциноми. В днешно време все по-често се използва IMRT (интензивно модулирана радиотерапия). Това дава възможност да се щадят околните тъкани и да се намалят дългосрочните последици и страничните ефекти.

Тъй като в устната кухина и фаринкса има много лимфни съдове, метастазите са особено чести в шийните лимфни възли. Поради това метастазите трябва да се вземат предвид при всички хора с орофарингеален карцином. Ако метастазите в шийните лимфни възли не могат да бъдат елиминирани чрез лъчетерапия или радиохимиотерапия, след лечението е оправдано да се направи дисекция на шията.

Какви са последващите грижи при орофарингеален карцином?

По време на проследяването е важно да се спазват интервали от 3 месеца за 1-ата и 2-ата година и 6 месеца за 3-ата до 5-ата година, дори ако пациентът е без симптоми. За всеки пациент трябва да се изготви индивидуален, адаптиран към риска план за проследяване. Също толкова важно е редовно да се задават въпроси за болката и качеството на живот. След 5-ата година трябва да се прилагат обичайните мерки за скрининг.

HPV статусът на пациента и карциномът не трябва да оказват влияние върху интервалите на проследяване. В случай на много висок риск от рецидив се препоръчва проследяване през 1-вата и 2-рата година на интервали от 6 до 8 седмици. Проследяването през следващите 3 години трябва да бъде на тримесечни интервали. Следните фактори показват особено висок риск от рецидив:

Първите две години след появата на карцинома

• Рецидив на лимфните възли
• Възраст на пациента под 45 години при поставяне на първоначалната диагноза
• Продължителна употреба на тютюн и/или алкохол
• Дебелина на тумора, по-голяма от 5 mm
• Периневрална инвазия
• Висока Т-класификация (Т3 и Т4)
• Висока класификация pN (от N2)
• екстракапсуларно разпространение

Каква е прогнозата за орофарингеалния плоскоклетъчен карцином?

Като цяло 5-годишната преживяемост е около 60 %. Тази прогноза обаче зависи от причината. При хората, които са положителни за HPV, 5-годишната преживяемост е над 75 %, а 3-годишната - почти 90 %. От друга страна, пациентите с HPV-отрицателни тестове имат 5-годишна преживяемост от по-малко от 50 %. Поради благоприятната биология на карцинома, както и поради обикновено по-младата възраст на пациентите, HPV-позитивните карциноми допринасят за по-високата преживяемост. Експресията на р16 обаче може значително да подобри прогнозата както при HPV-позитивните, така и при HPV-негативните орофарингеални карциноми.