Какво представлява остеосаркомът?

Остеосаркомът е злокачествен рак на костите и възниква от клетките на основното костно вещество, т.нар. костен матрикс. Заедно с хондросаркома ( ) и саркома на Юинг, остеосаркомът е най-често срещаната форма на рак на костите, като честотата му е над средната за юношите и младите хора. Ако туморът се диагностицира и лекува в ранен стадий, заболяването обикновено може да се лекува добре.

На какви стадии се разделя остеосаркомът?

Подобно на другите форми на рак на костите, остеосаркомът се разделя на следните стадии според т.нар. система TNM по отношение на размера на тумора (Т), наличието на метастази в лимфните възли (N) и други далечни метастази (М):

• Размер на тумора (Т): ТХ (първичен тумор, който не може да бъде оценен), Т0 (няма признаци за първичен тумор), Т1 (тумор, който не е по-голям от 8 cm), Т2 (тумор, който е по-голям от 8 cm), Т3 (метастази)
• Метастази в лимфните възли (N) (Nodi lymphatici): N0 (ракът не е засегнал нито местните, нито съседните лимфни възли), N1 (налице са метастази в регионалните лимфни възли), NX (регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени)
• Далечни метастази (М): М0 (няма далечни метастази), М1 (има далечни метастази), М1а (има белодробни метастази), М1б (има други далечни метастази), МХ (оценката на далечните метастази не е възможна)

Освен това остеосаркомът, подобно на други видове рак, се класифицира чрез т.нар. класификация. Лекарите използват този термин, за да опишат следните патологични промени в туморните клетки:

• G1: по-малко злокачествени ракови клетки,
• G2: умерено злокачествени ракови клетки,
• G3: злокачествени ракови клетки,
• G4: силно злокачествени ракови клетки,
• GX: не може да се оцени злокачествеността на тумора

Какви са причините за появата на остеосарком?

Лекарите все още не са успели да изяснят точните причини за появата на остеосарком. Те обаче предполагат, че генетични фактори, бърз растеж на костите, особено в млада възраст, както и хронични костни заболявания и лъчева терапия вследствие на предишно онкологично заболяване могат да играят роля за образуването му.

Как се проявява остеосаркомът?

Първите признаци на остеосарком обикновено се проявяват там, където е разположен туморът. В много случаи туморът на остеосарком може да боли и да се подува. Болката може да се засили, особено когато костта се натоварва. Подуването може да се усеща горещо и да предизвика зачервяване или сивкаво оцветяване.

Освен това може да има ограничена подвижност, което се случва особено когато туморът се е развил в ставите. Типичен признак за остеосарком са чупливите кости. Това се дължи на факта, че при остеосарком клетките, които нормално образуват костта, дегенерират. Неконтролираният им растеж води до образуване на нестабилна костна тъкан, наречена остеоид. На по-късен етап от развитието на рака, когато остеосаркомът вече е метастазирал, могат да се появят и по-неспецифични симптоми като треска, нежелана загуба на тегло, умора и/или лоша работоспособност.

Как се диагностицира остеосаркомът?

Поради доста неспецифичните си симптоми ракът на костите обикновено се диагностицира късно. Обикновено това се случва, когато той вече е метастазирал, т.е. остеосаркомът вече се е разпространил по кръвоносните и лимфните пътища в тялото.

За диагностициране се използват обичайните образни методи. Те включват рентгенови лъчи, компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), костна сцинтиграфия или позитронно-емисионна томография (ПЕТ). За поставяне на категорична диагноза обаче се извършва и вземане на тъканна проба (биопсия) и кръвен тест. Въпреки че няма специфични туморни маркери в кръвта, които да показват изключително остеосарком, някои отклонения в кръвта могат да подскажат на лекарите за остеосарком. Сред тях са например повишените ензими алкална фосфатаза и лактатдехидрогеназа (LDH) в кръвния серум. Тъй като тези стойности обикновено трябва да намалеят по време на успешна химиотерапия, те служат и за проследяване на успеха на терапията.

Как се лекува остеосаркомът?

Лечението на остеосарком зависи от размера на тумора, неговото местоположение и стадия на развитие на рака. Общото здравословно състояние също определя лечението. Лечението на остеосарком винаги е съобразено с конкретния пациент и обикновено се състои от химиотерапия и/или лъчетерапия и/или операция.

По време на химиотерапията на пациента се дават специални лекарства, които потискат деленето и растежа на бързо растящите клетки, за да се предотврати разпространението на рака. Често химиотерапията се прилага преди хирургичното отстраняване на тумора (неоадювантна химиотерапия), за да се свие туморът.

При операцията трябва да се отстрани колкото е необходимо повече вредна тъкан и колкото е възможно по-малко здрава тъкан. Важно е, ако е възможно, да не останат никакви ракови клетки. В зависимост от тежестта на тумора може да се наложи ампутация. Това може да се случи, ако например има много големи костни тумори в ръката или крака. В този случай лекарите ще се стремят към така наречената запазваща крайниците операция. Това означава, че отстранената костна тъкан се замества с изкуствен заместител или с друга кост.

Лъчетерапия се прилага, ако туморът е трудно достъпен по хирургичен път, какъвто е случаят например с тумор на гръбначния стълб или на костите на черепа или лицето. Лъчетерапия обаче може да се назначи и ако туморът не е реагирал добре на предишна химиотерапия.

Каква е прогнозата при остеосарком?

Както при всяка форма на рак на костите, ако заболяването не се лекува, то ще стане фатално в рамките на няколко години. Но дори и при проведено лечение пациентът не се счита за излекуван в истинския смисъл на думата. Въпреки това, след успешна терапия, пациентът има добри шансове да остане без тумор за дълго време. Следователно правилното лечение може да отблъсне тумора, въпреки че пациентът трябва да очаква рецидиви или късни ефекти по всяко време. Ако обаче остеосаркомът вече е метастазирал, прогнозата на пациента съответно се влошава.