Какво представлява парамиксовирусът?

Парамиксовирусите са семейство от обвити, едноверижни РНК вируси. Те причиняват главно респираторни заболявания при много животни, както и при хора, но са и патогени на тежки системни заболявания. Вирионите имат среден размер около 150-250 nm, са овални и са заобиколени от капсид. Геномът се състои от едноверижна РНК с отрицателна полярност.

Какви са свойствата на парамиксовируса?

Благодарение на обвивката, вирусът може не само да навлезе много бързо в клетката гостоприемник, но и лесно да я напусне. За разлика от другите обвити вируси, парамиксовирусите имат повърхност, която може да се адаптира към променящите се условия, това им дава огромно еволюционно предимство.

Вирусната обвивка оказва голямо влияние върху ефективността на мерките за дезинфекция. Съдържанието на липиди в обвивката прави вирусите уязвими към дезинфектанти, които имат мастноразтворително действие като например агенти на основата на алкохоли и детергенти. Тези дезинфектанти се наричат "ограничено вирусоцидни".

Какви заболявания се причиняват от парамиксовирусите?

Най-познатият на хората парамиксовирус вероятно е вирусът на морбили. Анализите на генетичния материал показват, че той се е разграничил от патогена на т.нар. чума по животните още през VI в. пр.н.е. и след това се е специализирал при хората. Големите градове в древността са развили и животът на много хора в затворено пространство е ускорил разпространението на вируса по това време.

Днес парамиксовирусът, или вирусът на морбили, е проблем най-вече в развиващите се страни. Там липсват не само адекватни здравни грижи, но и средства за ваксиниране на населението повсеместно. Всяка година около десет милиона души по света се заразяват с парамиксовируса и около 140 000 умират от него. Повечето от тях са деца на възраст под пет години. В т.нар. индустриализирани страни, към които спада и Германия, епидемиите се появяват от време на време. Много често след партиди за морбили. При тях децата на противниците на ваксинацията се заразяват взаимно с морбили. По данни на Института "Робърт Кох" през 2019 г. в Германия е имало около 514 случая на морбили.

Морбили обаче в никакъв случай не е безобидно детско заболяване , което се предизвиква от парамиксовируси . Първо вирусите атакуват имунните клетки и започват да се размножават в тях. След това следващото поколение достига до клетките на дихателните пътища чрез лимфните пътища. Вирионите се отделят в околната среда чрез капчици слуз при кихане или кашляне. Вирусът на морбили е най-заразният вирус от всички, тъй като неговото репродуктивно число е между 12 и 18. Това означава, че един заразен човек ще зарази между 12 и 18 други хора.

Какви са симптомите на парамиксовируса?

За да останем при най-известния парамиксовирус - вируса на морбили, сега симптомите, които най-често се проявяват по време на инфекция. След инкубационен период от една до две седмици, заболяването започва с катарален стадий, който се характеризира със следните симптоми :

• Треска,
• Ринит,
• Кашлица,
• Конюнктивит.

Малко по-характерно е развитието на екзантема на бели петна в устната лигавица. Тези петна се наричат петна на Коплик. Между втория и четвъртия ден се появява типичният обрив от морбили. Той започва зад ушите и по лицето и продължава около седем до десет дни. Този етап е последван от т.нар. преходна имунна недостатъчност. Парамиксовирусите оставят масивни увреждания в имунната система, което прави пациента по-податлив на всякакви инфекции след отшумяването на заболяването. То може да доведе дори до изтриване на цялата имунна памет, което продължава в продължение на няколко години.

Най-голям страх предизвикват следните вторични инфекции, които могат да оставят трайни увреждания:

• Морбили крупа,
• Менингоенцефалит,
• субакутен склерозиращ паненцефалит,
• Миокардит.

Как се диагностицира парамиксовирусът?

Парамиксовирусът се открива чрез изследване на антитела в кръвта. Може да се използва и PCR тест.

Как се лекува парамиксовирусът?

Засега няма лекарства срещу парамиксовирус. Това означава, че лечението е чисто симптоматично:

• Парацетамол или ибупрофен могат да се приемат в случай на висока температура и силна болка.
• Препоръчителни са почивка, покой и лека храна.
• Приемът на достатъчно течности е от съществено значение за предотвратяване на дехидратацията.

Какви други видове парамиксовируси има?

другите много добре познати вируси от семейството на парамиксовирусите включват вирусите на паротита. Те са почти толкова стари, колкото и вирусите на морбили, но причиняват напълно различна форма на заболяването. Предимно се развива възпаление на паротидната жлеза, което може да бъде придружено от енцефалит. Всяка година в Германия се заразяват около 700 души , предимно деца. Вирусите на паротита, както и вирусите на морбили, се предават от човек на човек по капков път.

двата сравнително нови парамиксовируса са вирусът Хендра, открит през 1995 г., и вирусът Нипах, открит през 1999 г. И двата принадлежат към рода на хенипавирусите, който е подвид на парамиксовирусите . Подобно на вирусите на морбили и паротит, тези вируси също атакуват клетките на дихателните пътища и по този начин също се предават по капков път . В по-голямата си част дихателният тракт е пощаден от вирусите , за разлика от клетките на централната нервна система. При хората тези два вида парамиксовируси причиняват тежки енцефалити.

Хенипавирусите се срещат главно в Южна и Югоизточна Азия, Северна и Източна Австралия, Мадагаскар и някои западнотихоокеански острови. Вирусите на Nipah все още се откриват главно в Индия, Бангладеш и Малайзия.

Как може да се предотврати появата на парамиксовируси?

Само две дози ваксинация са достатъчни, за да има доживотна защита срещу морбили и паротит. Това е така, защото вирусът почти не се променя. От идентифицираните досега 24 генотипа само много малко от тях са все още активни изобщо и постоянно се регистрират и наблюдават епидемиологично от Световната здравна организация (СЗО), . За да се постигне стаден имунитет , трябва да са ваксинирани поне 93% от населението .

Засега няма ваксинална защита срещу хенипавируса и вируса нипа . Към днешна дата тези два вида парамиксовируси не играят роля в Германия, но въпреки това вече съществува задължение за докладване, за да може да се предотврати разпространението на вирусите . Институтът "Роберт Кох" счита, че хенипавирусът , както и вирусът Nipah, са патогени на застрашаващи трансмисивни заболявания по смисъла на Закона за защита от инфекции.