Преминете към основното съдържание

Причини за тумори

Туморите, т.нар. новообразувания на телесната тъкан, могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. На неспециализиран език злокачествените тумори се наричат рак, въпреки че този термин включва много различни заболявания. Общото между всички видове рак е, че телесните клетки се променят (дегенерират) и нарастват неконтролируемо. Това разрушава тъканта в близост до тумора. Но също така е възможно ракът да се разпространи в цялото тяло чрез т.нар. образуване на метастази. Но как изобщо могат да се образуват тумори?

Как се развиват раковите клетки?

Досега лекарите не са успели да обяснят ясно как здравите телесни клетки се превръщат в ракови. Те обаче са сигурни, че промененият генетичен материал в здрава преди това клетка или грешките в клетъчното делене играят съществена роля за образуването на туморни клетки. За да се разбере последното, трябва да се разбере как протича клетъчното делене. Клетката съдържа генетичния материал, т.е. цялата важна информация за функцията и външния вид. По време на клетъчното делене генетичната информация, съдържаща се в клетката, се удвоява и се разпределя в две дъщерни клетки. Ако по време на това делене възникнат грешки, се появява увредена дъщерна клетка. Тази увредена дъщерна клетка (потенциална ракова клетка) се контролира от собствената имунна система на организма и при необходимост се унищожава, за да се предотврати по-нататъшно клетъчно делене. Ако това самоунищожение не се осъществи, например при пациенти с отслабена имунна система, потенциалната ракова клетка може да продължи да се дели и размножава. С течение на времето се развива тумор, който е или доброкачествен, или злокачествен.

По какво се различават здравите клетки от раковите?

За разлика от здравите телесни клетки, раковите клетки не изпълняват никаква функция в организма. Вместо това те се различават от нормалните клетки по начина, по който се делят и растат, държат се различно от здравите клетки, когато остаряват и умират, и могат да се заселят в клетки на други тъкани и да продължат да растат там (метастази).

Каква роля играят онкогените и репаративните гени в развитието на рака?

Онкогените, туморсупресорните гени и ремонтните гени се срещат и в здравите телесни клетки и определят растежа и съзряването на клетките. Докато онкогените насърчават растежа на клетките, туморните потискащи гени потискат растежа. Ако в онкогените или туморсупресорните гени настъпят промени, т.нар. мутации, ремонтните гени могат нормално да възстановят увреждането. Ако обаче увреждането не може да бъде регулирано, клетъчното делене се случва дори когато организмът не се нуждае от нови клетки. Това води до неконтролиран растеж на клетките, който от своя страна води до излишък на тъкан и може да се прояви външно в разрастване (тумор).

Кои фактори благоприятстват развитието на раковите клетки?

Вече е възможно да се определят някои рискови фактори, които благоприятстват патологичните промени по време на клетъчното делене. Те включват, наред с другото:

  • нездравословен начин на живот, т.е. нездравословно хранене, липса на физически упражнения и/или прекомерна консумация на алкохол и тютюн,
  • вредни влияния на околната среда, като например неподходящи условия на въздуха и водата,
  • Инфекции с вируси: те включват главно човешките папиломавируси (HPV), както и херпес и аденовируси,
  • Контакт с химикали или други канцерогенни вещества

В допълнение към тези рискови фактори, човешкият организъм е изложен на различни вещества през живота си, които могат да увредят генетичния материал. Ето защо вероятността от развитие на рак се увеличава с възрастта.

Туморни маркери за откриване на рак

Туморните маркери са вещества в кръвта, които се откриват в по-високи концентрации в кръвта при наличие на рак. Това е така, защото туморните маркери се произвеждат или от раковите клетки, или от организма в отговор на тумора. Въз основа на съответните туморни маркери лекуващият лекар може да определи до каква степен ракът вече е прогресирал и да назначи подходяща терапия. Туморните маркери могат да се използват и в случай на рецидив (повторение).

Туморните маркери включват определени протеини, хормони или антигени, които се срещат в определени граници и при здрави хора и могат да бъдат повлияни например от възпаление. Най-важните туморни маркери включват:

  • AFP (алфа-фетопротеин ): протеин, който се произвежда от плода по време на бременност, но може да покаже повишени нива и при герминативно-клетъчни тумори на яйчниците и тестисите, чернодробни тумори и хепатобластом
  • СА 15-3: произвежда се главно при рак на гърдата, цироза на черния дроб и/или възпаление на организма
  • СА 19-9: може да се измерва само при хора с определени кръвни групи и се среща при тумори на панкреаса, черния дроб, жлъчните пътища, стомаха, дебелото черво и ректума
  • CA 72-4: среща се при рак на стомаха, някои форми на рак на яйчниците и рак на панкреаса
  • CA125: показва тумор на яйчниците, но може да се увеличи и по време на бременност
  • Калцитонин: произвежда се в щитовидната жлеза и може да показва някои тумори на щитовидната жлеза
  • СЕА: произвежда се при рак на дебелото черво или ректума, тумор на стомаха, тумор в женската гърда или в белите дробове
  • hCG (човешки хорион гонадотропин): може да се произвежда от тумори на тестисите или яйчниците
  • NSE (неврон-специфична енолаза ): представлява ензим, който се произвежда по време на метаболизма на захарта и може да показва някои форми на рак на белия дроб (бронхиален карцином)
  • PSA (простатно-специфичен антиген): образува се от простатата като захар-протеин и може да показва рак на простатата, ако стойностите са повишени
  • TG (тироглобулин ): представлява хормон на щитовидната жлеза и може да показва рак на щитовидната жлеза

Как имунната система реагира на туморните клетки?

Тъй като туморните клетки се различават коренно от здравите, имунната система също е в състояние да разпознае туморните клетки и да ги унищожи навреме. При здрави хора с непокътната имунна система това се случва и без съответното лице да забележи нищо. Раковите клетки обаче могат да разработят и стратегии за избягване, за да развият подходящ имунен отговор и по този начин да измамят имунната система. Това може да се случи, например, като туморните клетки се направят невидими за имунната система или като потиснат имунния отговор.