Преминете към основното съдържание

Какво представлява ракът на слюнчените жлези?

Ракът на слюнчените жлези е много рядко злокачествено туморно заболяване, което засяга областта на панкреаса. То се среща особено често в паротидната жлеза (карцином на паротидната жлеза). Ракът на слюнчената жлеза може да обхване всяка възрастова категория, но засяга по-често от средното пациенти на възраст между 50 и 70 години. Децата се засягат доста по-рядко. Ракът на слюнчените жлези има тенденция да се образува отново или да метастазира след успешно лечение.

Какви са различните видове рак на слюнчените жлези?

Съществуват различни видове слюнчени жлези, като например главна главична жлеза, подчелюстна жлеза или паротидна жлеза. Всяка от тях се състои от много различни видове клетки, които по принцип могат да се развият в тумор. Лекарите разграничават различните видове рак на слюнчените жлези в зависимост от съответния тип клетки. Ракът на слюнчените жлези се среща особено често в паротидната жлеза и расте сравнително бързо. Те могат да проникнат в околните тъкани и дори да метастазират в съседните лимфни възли или белите дробове. Примери за това са:

  • аденоцистичен карцином (АКК): представлява агресивна форма на тумор, която се образува по протежение на лицевите нерви, т.нар. Той образува метастази в началото, обикновено в белите дробове или костите, а в някои случаи се образува отново след успешно лечение (рецидив).
  • мукоепидермоиден карцином (МИК): това е най-честата форма на карцином на слюнчените жлези и обикновено се развива в паротидните жлези, но по-рядко може да се появи и в малките слюнчени жлези в устата или в сублингвалната жлеза. Хората на възраст около 50 години са по-склонни от средното да развият МЕК, а жените са засегнати по-често от мъжете. Ако се развие при деца или юноши, то протича по-малко агресивно, отколкото при възрастните. Характерно за МЕК е едва забележимото му разграничаване от съседната тъкан и склонността му да прораства в околната тъкан.
  • ацинарноклетъчен карцином: представлява злокачествен тумор, който се развива от определени жлезисти клетки, т.нар. ацинарни клетки, на слюнчената жлеза. Ацинарно-клетъчният карцином се среща по-често при по-млади пациенти, отколкото при другите форми на рак на слюнчените жлези. Ацинарно-клетъчният карцином е втората най-често срещана форма на рак на слюнчените жлези при децата.

Какво причинява образуването на рак на слюнчените жлези?

Както и при другите видове рак, ракът на слюнчените жлези се развива, когато първоначално здрави клетки се променят. Вследствие на тази промяна клетките внезапно се размножават безпрепятствено и изместват здравата тъкан. Точната причина за тази трансформация все още не е известна. Лекарите обаче предполагат, че при развитието на рак на слюнчените жлези си взаимодействат няколко фактора. Въпреки това се изключва генетична обусловеност.

Пациентите, които в детска възраст са получили лъчева терапия в областта на главата и шията, са с повишен риск от развитие на рак на слюнчените жлези. Но тютюнопушенето и контактът с някои вируси като вируса на Епщайн-Барр или човешкия папилома вирус (HPV), както и йонизиращото лъчение, също могат да увеличат вероятността от развитие на рак на слюнчените жлези.

Какви са симптомите на рак на слюнчените жлези?

Ракът на слюнчените жлези се характеризира с нарастващо подуване на слюнчената жлеза, което първоначално не причинява болка. С напредването на заболяването може да се увеличи както подуването, така и дискомфортът. В зависимост от размера на тумора могат да се появят следните симптоми:

  • Затруднено преглъщане,
  • Затруднено говорене,
  • сухота в устата,
  • Изтръпване и/или мравучкане до едностранна лицева парализа (парестезия), ако е засегнат лицевият нерв (Nervus facialis), който преминава през паротидната жлеза.

Как се диагностицира ракът на слюнчените жлези?

При съмнение за рак на слюнчените жлези пациентът трябва да се консултира със специалист по уши, нос и гърло. При първоначалната консултация лекарят ще снеме анамнезата на пациента и ще го попита за съществуващите оплаквания. След това пациентът се преглежда клинично, като се обръща специално внимание на възможните промени в областта на лицето и устната кухина. Ако в слюнчените жлези или в областта на шийните лимфни възли има осезаеми подутини или възли, това може да са първите признаци за евентуален тумор.

За поставяне на надеждна диагноза се използват обичайните образни методи като ултразвук (сонография) и компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Тези процедури могат да определят състоянието на тумора, но също така да изяснят въпроса дали туморът вече се е разраснал в околната тъкан и/или евентуално дори е образувал метастази. Освен това кръвният тест може да покаже и общото здравословно състояние на пациента. Въпреки това не съществуват специфични кръвни стойности, които биха могли да показват рак на слюнчените жлези.

Как се лекува ракът на слюнчените жлези?

Независимо от това дали става въпрос за доброкачествен или злокачествен тумор на слюнчената жлеза, първият избор на лечение винаги е пълното хирургично отстраняване. Това е така, защото дори доброкачествените тумори могат да се превърнат в злокачествени с течение на времето. По време на операцията слюнчената жлеза се отстранява изцяло (пароидектомия) или частично (частична пароидектомия). Ако туморът може да бъде отстранен напълно, лечението обикновено е пълно, поне в детска и юношеска възраст. От друга страна, ако туморът вече се е разпространил в околните тъкани, особено в съседните лимфни възли, е необходимо да се отстранят и те. Лекарите наричат тази много обширна операция "дисекция на шията". В някои случаи след операцията може да има смисъл да се проведе и лъчетерапия.

Каква е прогнозата при рак на слюнчените жлези?

В повечето случаи ракът на слюнчените жлези има добра прогноза и може да бъде излекуван. Шансовете за излекуване зависят от различни фактори. По правило преживяемостта е много висока, стига да:

  • карциномът на слюнчената жлеза е добре разграничен от съседната тъкан и не е прораснал в нея,
  • туморът расте бавно,
  • туморът е разположен във външната част на паротидната жлеза.