Реакцията на Херксхаймер се разбира като реакция на организма към бактериални токсини (ендотоксини) с продължителност до няколко дни, които се образуват при свързаното с терапията разпадане на голямо количество патогени и водят до освобождаване на възпалителни посланически вещества.
Наименованието е свързано с дерматолога Карл Херксхаймер (1861 - 1942 г.).
Първото наблюдение на симптомите е станало преди около 50 години по време на лечението на сифилис, който по това време се е лекувал с високи дози пеницилин.
По отношение на електротерапията този ефект се проявява и когато интензивността на терапията не е съобразена с текущия капацитет за детоксикация на пациента.
В никакъв случай не бива да се провокира ефектът на Херксхаймер, съгласно девиза: "При наличие на първо влошаване, терапията работи!"
Особено при пациенти с хронични заболявания или при пациенти с нарушена или отслабена имунна система съответната терапия трябва да започне внимателно. Първоначално кратка продължителност на терапията, която може бавно да се увеличава.
При всички електромедицински процедури, при които целта е да се увредят патогенните микроорганизми, пациентът по принцип трябва да бъде подкрепян, за да може организмът да изхвърли токсините от тялото вследствие на настъпилия бактериален лизис (разтваряне на клетките).
Как да помогнем на организма да се освободи от произведените токсини, можете да прочетете в наръчника ми "Вируси, бактерии, гъбички в честотната терапия".
Взаимодействието между електромедицинското приложение без никаква реакция на Херксхаймер е напълно възможно и много по-приятно за засегнатия пациент, отколкото периодичният силен дискомфорт, дължащ се на силен бактериален лизис!
Както вече споменахме, продължителността и интензивността на лечението трябва временно да се намалят или дори да се преустановят, ако се появи забележим лизис.
Винаги трябва да се взема предвид съответното взаимодействие на имунния статус и свързаните с него отделителни способности, както и електромедицинските приложения.
Целта на разумното електромедицинско приложение трябва да бъде да се избегнат реакциите на Херксхаймер и да се постигне ясно забележим терапевтичен напредък с течение на времето.