Какво представлява шванома?

Шванома, наричана още неврином, обикновено е доброкачествен тумор на периферната нервна система, който обикновено расте доста бавно. Туморът се образува от Швановите клетки, които обграждат нервните влакна ( нервната обвивка на Шван). При шванома клетките на обвивката на нерва на Шван се размножават и по този начин образуват бучка, която се намира дълбоко в кожата или в подкожната мастна тъкан. Колкото по-голям става шванома, толкова повече болка може да причини. В най-лошия случай може да доведе дори до парализа на засегнатите нерви. Ако шванома се образува в слуховия или вестибуларния нерв, става въпрос за т.нар. акустична неврома, която се нарича още вестибуларен шванома.

По принцип 8 % от вътречерепните и 29 % от гръбначните тумори са шваноми. Обикновено те се срещат единично и растат много бавно през годините. Често шваномите се образуват предимно в сетивните нерви, но по-рядко могат да засегнат и моторните и автономните нерви.

Какви са причините за появата на шванома?

Повечето шваноми се появяват спорадично. Конкретно това означава, че лекарите не могат да установят точна причина за появата на шванома. При пациентите с генетичния синдром неврофиброматоза тип 2 (NF-2) обаче рискът от развитие на шванома е по-висок . Поради генетичните промени вече не съществува регулация на клетъчния растеж в нервната система. В резултат на това клетките на Шван, които изпълняват ролята на изолационна обвивка за нервните влакна, се размножават неконтролируемо.

Какви видове шваноми се различават?

Ако един шваном има типични микроскопски характеристики, той се нарича конвенционален. Ако един шваном има по-рядко срещани микроскопски характеристики, се разграничават хистологични подтипове , като на всеки подтип се присвоява име. Например следните подтипове попадат в тази категория :

• Древен шванома:са много редки, доброкачествени тумори, които се образуват от нервните обвивки на периферните нерви. Древните шваноми се срещат малко по-често при жените, отколкото при мъжете. Древните шваноми показват изразена дегенеративна промяна, например на съдовете на и трябва задължително да се разграничат от критериите за злокачествено заболяване.
• епителиоиден шванома:това е рядък, злокачествен (малигнен) неврогенен тумор, който се образува от Швановите клетки.
• меланотичен шванома: е най-често срещаният вид шванома и е типичен за полигоналната или вретеновидната, а също и епителиоидната част на тумора.
• плексиформен шванома:представлява добре очертан и капсулиран тумор от шванови клетки.
• клетъчен шванома: Клетъчният шванома се характеризира с висока клетъчна плътност.

Какви са симптомите на шванома?

шванома обикновено се проявява със силно подуване в хода на нерва. Когато подутината се палпира, се предизвиква наелектризиращо усещане. Колкото по-голям е туморът, толкова по-голям е рискът от парализа на нерва.

Като цяло обаче шваномите се различават по отношение на честотата на и интензивността на болката в зависимост от местоположението на тумора и могат да предизвикат следните различни оплаквания :

• Изтръпване,
• Парестезия, дисфункция на пикочния мехур,
• Нарушения на пикочния мехур,
• Ректална дисфункция,
• Зрителни смущения,
• Главоболие

 
Ако нервите на равновесието са засегнати от шванома, може да настъпи внезапна загуба на слуха, звън в ушите (тинитус), прогресивно влошаване на слуха и/или нарушение на равновесието.

Опасен ли е шванома?

Шваномите в повечето случаи са доброкачествени тумори. Само в по-малко от 5 % от всички случаи шванома може да се развие в злокачествен тумор на обвивката на периферния нерв, т.нар. MPNST. Тези тумори обикновено са не само много големи, но и се развиват в продължение на много години и са склонни да метастазират.

Как се диагностицира шванома?

След клиничния преглед на пациента диагнозата се поставя с помощта на обичайните образни методи, като например магнитен резонанс (МРТ). За да се постави окончателна диагноза шванома, обикновено се взема тъканна проба (биопсия) . Под микроскоп шванома се вижда като комбинация от вретеновидни клетки и клетки на Шван, които изглеждат много подобно на нормален нерв.

Как се лекува шванома?

Ако е възможно, шванома се отстранява хирургично (резекция). При доброкачествени тумори внимателните техники на дисекция в най-вече могат да запазят функцията на нерва на пациента. За да се отстрани шванома, се прерязва нервното влакно, от което произхожда туморът. По този начин могат да се запазят всички останали нервни влакна. След това туморът се изследва хистопатологично, за да се изключи евентуална дегенерация.

Ако не може да се извърши операция, туморът може да се лекува с лъчетерапия или химиотерапия. Тези форми на терапия обаче обикновено са неефективни, поради което шваномите, които предизвикват симптоми, се лекуват и като част от болкотерапията .

Какво е обичайното протичане на шванома?

Протичането на заболяването при шванома може да се прояви по различни начини . Решаващи фактори са възрастта на пациента, неговите симптоми и видът на патологичната генна мутация, която е отговорна за развитието на шванома.

Ако е налице неврофиброматоза тип 2 (NF2), първите симптоми могат да се появят още в детска възраст и да доведат до усложнения като парализа. Въпреки че неврофиброматозата тип 2 по принцип не дегенерира, тя може да доведе до ограничаване на продължителността на живота на пациента.

В случай на шваноматоза, т.е. наличие на множество шваноми, засегнатото лице често страда от хронична болка и/или сетивни нарушения. Понастоящем не е възможно пълно излекуване нито при NF2, нито при шваноматозата.

Каква е прогнозата при шванома?

В случай на пълно отстраняване на доброкачествен шванома, доста рядко се случва туморът да се образува отново (рецидив), поради което изгледите за пълно излекуване са много добри.