Какво представлява синдромът на Морван?

Лекарите използват термина синдром на Морван, за да опишат доста рядко, но животозастрашаващо заболяване на централната нервна система. Заболяването е съпроводено с тежко безсъние, свръхстимулация на нервите (невромиотония), заболявания на автономната нервна система (дизавтономия) и увреждане на мозъчните функции (енцефалопатия). често синдромът на Морван има сходство в симптомите си с лимбичния енцефалит (ЛЕ), възпалителни симптоми на централната нервна система.

Как се развива синдромът на Морван

Лекарите смятат, че синдромът на Морван се причинява от автоимунно заболяване или във връзка с туморно заболяване (паранеопластично). Синдромът на Морван често се появява във връзка с тумор на тимусната жлеза (тимом) или с т.нар. антитела CASPR2.

Какви са симптомите на синдрома на Морван?

Пациентите, които имат синдром на Морван, се оплакват от следните симптоми:

• Халюцинации, объркване и дори амнезия, пространствена и времева дезориентация,
• Мускулни контракции (миоклонус),
• Колебания на кръвното налягане,
• прекомерно изпотяване (хиперхидроза),
• болезнени мускулни спазми (миокимия),
• Хиперактивност,
• нежелана загуба на тегло,
• Сърбеж (пруритус),
• Треска.

Как се диагностицира синдромът на Морван?

По своите симптоми синдромът на Морван е подобен на лимбичния енцефалит (ЛЕ). Това се отнася до възпалителни симптоми на централната нервна система. За да се диагностицира точно от кое заболяване страда пациентът, различните симптоми се сравняват помежду си. Докато амнезията и гърчовете са по-скоро показателни за лимбичния енцефалит (ЛЕ), хиперхидрозата, миокимията и безсънието са признаци на синдрома на Морван.

Как се лекува синдромът на Морван?

Синдромът на Морван често се лекува с плазмафереза, в някои случаи в комбинация със стероиди. Плазмаферезата е техническа процедура за вземане на кръвна плазма за борба със сърбежа, психичните разстройства и прекомерното изпотяване. След продължително прилагане на лечението обменът на плазма може да подобри и мускулните потрепвания и безсънието.

В допълнение към плазмаферезата може да се извърши тимектомия, т.е. отстраняване на тимусната жлеза, и/или да се предпише прием на азатиоприн - имуносупресор. Досега не съществува каузална терапия за синдрома на Морван, т.е. подход на лечение, който да се бори с причината за заболяването. Приемът на халоперидол може да помогне при психомоторна възбуда и халюцинации.

Каква е прогнозата за синдрома на Морван?

При 90% от всички пациенти, страдащи от синдрома на Морван, заболяването се излекува спонтанно, докато при един на всеки десет страдащи то води до смърт.