Какво представлява хамартомният туморен синдром на PTEN?

Туморният синдром на хамартома на PTEN включва няколко заболявания, които се основават на мутации с гена PTEN. Заболяванията са, от една страна, синдромът на Коудън (CS) и, от друга страна, синдромът на Банаян-Райли-Рувалкаба (BBRS). Обикновено се включват и свързаните с PTEN синдром на Proteus(PS) и Proteus-подобен синдром. Синдромът на PTEN хамартомния тумор се характеризира със стомашно-чревна полипоза, макроцефалия, умствено изоставане/разстройство от аутистичния спектър и съдови малформации. Налице е и податливост към разнообразни злокачествени карциноми, като ендометриални карциноми, карциноми на гърдата, колоректални карциноми, меланоми, карциноми на щитовидната жлеза и бъбречноклетъчни карциноми.

Как се развива хамартомният туморен синдром на PTEN?

Синдромът PTEN хамартом тумор се причинява от генетични промени, т.е. мутации на гена PTEN. Генът кодира протеина PTEN. Този белтък участва в предаването на сигнали между клетките в организма. В някои клетки активирането на протеина PTEN специфично предизвиква клетъчна смърт и по този начин контролира пролиферацията на клетките в организма. Ето защо протеинът PTEN е един от туморосупресорите. Ако обаче генът PTEN е наличен в променена форма , протеинът PTEN вече не може да функционира правилно като туморен супресор . Поради тази причина сега се наблюдава неконтролирано размножаване на клетките, което води до развитието на тумори и много други заболявания. Синдромът на PTEN хамартомния тумор със сигурност може да се предаде от родителите на техните деца. Начинът на унаследяване е автозомно-доминантен. Възможно е също така генетичната промяна в гена PTEN да възникне като нова мутация или спонтанна мутация. Тогава това се нарича мутация de novo.

Какви са симптомите на PTEN хамартомния туморен синдром?

Синдромът на PTEN хамартомния тумор се среща в около 1:200 000 случая и е много сложно многосистемно заболяване. В нормалния случай пациентите проявяват само някои от възможните симптоми. Това е така, защото отразява и голямата вариабилност в подтиповете на PTEN хамартомния туморен синдром.

Как се диагностицира синдромът на ПЕТН хамартомния тумор?

Диагнозата ПТЕН хамартомен туморен синдром се поставя на чрез откриване на хетерозиготна зародишна мутация на гена ПТЕН. Тази зародишна мутация се потвърждава с помощта на анализ на последователността или анализ на дупликацията. Може да бъде полезно да се използват и панелни изследвания, при които се регистрират няколко гена.

Националната мрежа за комплексно лечение на рака дава следните диагностични критерии за наличието на синдрома на Cowden:

• Тумори на Lhermitte-Duclos,
• Мукокожни лезии,
• Лицеви трихилемоми (доброкачествени тумори на обвивките на космените корени),
• Акрална кератоза,
• Папиломатозни лезии,
• Лигавични лезии.

 
Основни критерии за диагностициране на синдрома на Cowden

• Карцином на гърдата,
• Епителен карцином на щитовидната жлеза,
• Увеличена обиколка на главата, по-голяма от 97-ия персентил,
• Карцином на ендометриума.

 
Вторични критерии за диагностициране на синдрома на Cowden

• Лезии на щитовидната жлеза, като например мултинодозна гуша, аденом,
• Умствена изостаналост с коефициент на интелигентност, равен или по-малък от 75,
• Хамартоматозни чревни полипи,
• Фиброкистозна мастопатия,
• Липоми,
• Фиброми,
• Урогенитални тумори, особено бъбречноклетъчен карцином,
• Урогенитални малформации,
• Фиброиди на матката.

Как се диагностицира синдромът на Банаян-Райли-Рувалкаба?

До днешна дата все още не съществуват единни критерии за диагностициране на синдрома на Bannayan-Riley-Ruvalcaba. Въпреки това, следните находки пораждат съмнение за наличието на синдром на Bannayan-Riley-Ruvalcaba:

• Макроцефалия.
• Хамартоматозна чревна полипоза,
• Липоми,
• Пигментирани петна по главичката на пениса.

Как се лекува хамартомният туморен синдром на PTEN?

В контекста на представения PTEN хамартомен туморен синдром доброкачествен или злокачествен тумор терапията не се различава от съответната терапия на спорадично възникнал тумор.

Тъй като при синдрома на Cowden често има прояви по кожата и лигавиците , които не са животозастрашаващи, се препоръчва следното лечение :

• ако има безсимптомна проява, наблюдението на редовни интервали е напълно достатъчно,
• ако има съмнение за злокачествен тумор, той трябва да се отстрани незабавно,
• ако има симптоматична проява на , тя трябва да се лекува с локално действащи лекарства, лазерна терапия или операция .

Какви мерки могат да бъдат предприети за ранното откриване на туморния синдром на хамартома на PTEN?

За деца и юноши под 18-годишна възраст

• ежегоден преглед от момента на поставяне на диагнозата,
• от 8-та година нататък - ежегодно ултразвуково изследване на щитовидната жлеза; ако изходният преглед е без забележки, интервалът може да се промени на всеки 2 години ,
• В противен случай не се препоръчват специални прегледи за ранно откриване в детска възраст, като лекарите решават по клинична преценка.

 
За възрастни:

• ежегоден ултразвук на щитовидната жлеза от пълнолетието,
• годишен преглед на кожата от 30-годишна възраст,
• Колоноскопия от 35-40-годишна възраст. Тук честотата зависи от структурата на тъканите и броя на откритите полипи,
• ултразвуково изследване на бъбреците от 40-годишна възраст.

 
При жените - допълнително от 30-годишна възраст:

• ежемесечен самопреглед на гърдите
• ежегоден скрининг за рак на гърдата,
• ежегоден ядрено-магнитен резонанс на гърдите,
• от 40-годишна възраст - мамография,
• Профилактична мастектомия, ако е налице патогенен зародишен вариант на BRCA1/BRCA2.

Какви мерки могат да се предприемат за ранно откриване на синдрома на Cowden?

От момента на поставяне на диагнозата

• ежегодно физикално изследване, главно на кожата,
• ежегодно ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.

 
От 18-годишна възраст следното се отнася и за пациентките:

• ежемесечно самонаблюдение на гърдите,
• от 25-годишна възраст - ежегоден преглед на гърдите от гинеколог.

 
От 30-годишна възраст се прилага допълнително за пациентките:

• годишно изследване на гърдите с ядрено-магнитен резонанс и годишна мамография,
• по отношение на рака на ендометриума - ежегоден скринингов преглед от гинеколог.

 
От 35 до 40-годишна възраст за всички пациенти се прилага и следното

• колоноскопия поне веднъж на 10 години,
• ултразвуково изследване или ядрено-магнитен резонанс на бъбреците на всеки две години.

Какви мерки могат да се предприемат за ранно откриване на синдрома на Банаян-Райли-Рувалкаба?

Понастоящем няма насоки за синдрома на Bannayan-Riley-Ruvalcaba, относно ранното откриване, така че се препоръчва да се спазва същият режим, както при синдрома на Cowden. Въпреки това трябва да се обърне специално внимание на полипите в стомашно-чревния тракт .