Началото на електромедицината, част от която е и честотната терапия, е поставено от древните египтяни.
Те са използвали електричеството на електрическата змиорка (Electrophorus electricus) за лечение на болка, като така нареченото "аналгетично средство", и са постигнали невероятен успех с него.
Според преданието още през 2750 г. пр. н. е. пациентите, страдащи от болка, са били подлагани на електрически шокове от електрически змиорки.
Пациентите е трябвало да застанат с двата си боси крака върху неподвижна електрическа змиорка, която е била в стресова или защитна поза и по този начин е произвеждала ток с голяма сила.
Електрическите удари вече постоянно преминавали през крайниците на пациента чрез босите му крака. Прилагането се извършвало, докато краката изтръпнат и усещането за болка намалее.
Когато римляните завладяват Египетската империя през 31 г. пр. н. е., медицината на египтяните също става тяхно притежание.
Римският лекар Серибоний Ларгус пръв описва електротерапевтичните мерки с помощта на електрически змиорки през 46 г. от н.е.
Римляните използвали електромедицината главно при главоболие и подагра. Впоследствие този метод е усъвършенстван и може да бъде открит в историческите източници като успешна терапия на болката в римската медицина.
За съжаление, в суматохата на Средновековието тази форма на електротерапия е изгубена за много векове.
Едва през 1747 г. един италиански професор успява да проследи успехите на римляните в областта на електролечението.
Той поставил метална скоба на парализираната ръка на един ковач и изпратил електрическите удари на електрическата змиорка в ръката на пациента. Според докладите парализираната ръка на майстора ковач била условно функционална отново след няколко терапии.
Въз основа на пътепис от 1761 г. електрическата змиорка е била използвана и в Южна Америка от индианците като метод за лечение на симптоми на парализа.
Електрическите змиорки имат електрически органи, с чиито слаби електрически полета животните се ориентират и общуват помежду си, но с които могат да излъчват и силни електрически удари с напрежение до 500 волта.
По-голямата част от повърхността на тялото на електрическата змиорка е покрита с електрически органи. Те всъщност представляват премоделирани мускули, които могат да отделят тези високи напрежения.
Всеки орган се състои от голям брой токообразуващи елементи, всеки от които произвежда само малко напрежение.
При електрическата змиорка приблизително 5 000 до 6 000 електроцита могат заедно да генерират напрежение до 500 волта при ток от 0,83 ампера и следователно мощност от 415 вата.
По този начин - казано по-просто - тялото на рибата е като акумулатор.
Киселини се образуват в мускулите, чиито тромбоцити се наслагват хиляди пъти. Те пренасят електрони от мускул в мускул. По този начин се създава ток, който зарежда мускулния акумулатор.
По-късно за този вид електрическа енергия е въведен терминът "биоелектричество".