Какво представлява туморът на гръдната стена?

Тумор на гръдната стена или тумор на гръдния кош се нарича на технически език тумор на гръдната стена и описва тумор, който се образува в гръдната стена. Гръдната стена се състои от различни видове тъкани. От външната страна е кожата, а под нея е мастната и съединителната тъкан. Но гръдната стена се състои и от ребра, които се състоят от костна и хрущялна тъкан. Всички тези различни видове тъкани могат да образуват тумори, като доброкачествените тумори изглеждат като разрастване на нормални тъканни клетки, а злокачествените тумори са дегенерирали тъканни клетки.

В около 9 % от всички случаи туморът на гръдната стена е злокачествен. В зависимост от тъканта, от която произхожда, туморът носи съответното латинско или гръцко наименование. Например злокачествен тумор на хрущялната тъкан се нарича хондросарком, от латинското наименование chondrocyte за хрущялна клетка. Около 35 % от всички тумори на гръдната стена са доброкачествени. Лекарите обаче различават и т.нар. вторични тумори, които не произхождат от гръдната стена и са се развили например от метастази на карцином на бъбрека, щитовидната жлеза, простатата или гърдата (рак на млечната жлеза) в гръдната стена. Те съставляват около 26% от всички случаи на заболяването. Но ракът на белия дроб (бронхиален карцином) може да се разрасне и извън белите дробове и да навлезе в тъканта на гърдата. Този вид също се счита за вторичен тумор на гръдната стена.

Какви са различните видове тумори на гръдната стена?

Лекарите разделят туморите на гръдната стена на доброкачествени и злокачествени тумори, както следва:

• доброкачествени тумори:
• Хондром (възниква в хрущяла),
• Фиброма (възниква в съединителната тъкан),
• Остеохондром, фиброзна дисплазия (възникват в костите),
• Хемангиом (възниква в съдовите клетки),
• Липом (възниква в мастната тъкан),
• Невус, наричан още мола (възниква в пигментните клетки),
• Неврофибром (възниква в нервната съединителна тъкан)

Най-често срещаните доброкачествени тумори на гръдната стена включват остеохондром, хондром и фиброзна дисплазия.

• злокачествени тумори:
• Ангиосарком (възниква в съдовите клетки),
• Хондросарком (възниква в хрущяла),
• Фибросарком (възниква в съединителната тъкан),
• Липосарком (възниква в мастната тъкан),
• Неврофибросарком (възниква в съединителната тъкан на нервите),
• малигнен меланом (възниква в пигментните клетки),
• Остеосарком, сарком на Юинг, солитарен плазмоцитом (възниква в костите)

• Най-често срещаната злокачествена форма на тумор на гръдната стена е хондросаркомът и фибросаркомът.

  Какви симптоми предизвиква туморът на гръдната стена?

  Туморът на гръдната стена обикновено причинява болка в гръдната стена само в напреднал стадий. Освен това в областта на гръдната стена може да има повдигане или подуване, което може да се усети. Това обаче е възможно само ако туморът е достигнал определен размер. В редки случаи областта може да се претопли и/или зачерви. Възможно е обаче туморът на гръдната стена да не предизвиква никакви симптоми и да бъде диагностициран например по време на туморен скрининг или като чисто случайна находка.

  Как се диагностицира тумор на гръдната стена?

  Ако има съмнение за тумор на гръдната стена, той може да бъде ясно визуализиран и диагностициран чрез компютърна томография (КТ). В сравнение с конвенционалните рентгенови снимки компютърната томография има предимството, че туморът на гръдната стена вече може да бъде точно локализиран и показва и белите дробове. Тази добра визуализация се дължи главно на факта, че компютърната томография показва многослоен образ в напречен разрез на тялото. Познаването на точното местоположение и размера на тумора е от съществено значение за евентуална операция. Ако е необходимо, може да се направи допълнителен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се изясни дали туморът вече не се е разраснал в съседни структури. Това може да засегне например плеврата, но също и млечната жлеза.

  Как се лекува тумор на гръдната стена?

  Лечението на тумор на гръдната стена винаги се извършва в тясно сътрудничество с онколог, гръден хирург и пластичен хирург. По правило първият метод на лечение винаги е отстраняването на тумора на гръдната стена. Дали това е възможно, винаги зависи от вида на тумора, неговия размер и местоположение. Хирургичната намеса може да се комбинира и с други методи на лечение, като например лъчетерапия или химиотерапия. В много случаи се налага заместване на гръдната стена, за да се възстанови стабилността, но и за да се предпазят белите дробове. Заместването на гръдната стена обикновено се състои от костен заместител, например метални пластини или пластмаса. Тя обаче може да бъде изработена и от пластмасова мрежа или костен цимент.

  В рамките на една операция доброкачественият тумор се отстранява с предпазен марж от 2 cm. При злокачествените тумори предпазният марж е между 4 и 5 cm. Конкретно това означава, че лекарят винаги ще отстранява няколко сантиметра здрава тъкан около тумора. Това се прави, за да се гарантира, че все още няма струпвания на клетки, от които може да се образува нов тумор. Действителните хирургични процедури се различават в зависимост от категорията на тумора и съседните органи, които могат да бъдат засегнати. Ако например става въпрос за тумор на кост или хрущял, той се оперира според принципите на компартментната резекция, т.е. ако е възможно, се отстранява цялата кост или хрущял заедно с околната съединителна тъкан. Най-разпространеният метод на лечение обаче е т.нар. частична резекция на гръдната стена, при която белодробният тумор се е разпространил в съседната тъкан на гръдната стена. Ако в гръдната стена вече са се появили метастази, те също трябва да бъдат отстранени.

  Каква е прогнозата при тумори на гръдната стена?

  Прогнозата на тумора на гръдната стена винаги зависи от вида на тумора, неговата клетъчна диференциация и стадия, в който е диагностициран. Както и при другите видове рак, колкото по-рано се диагностицира и лекува туморът на гръдната стена, толкова по-големи са шансовете за излекуване. При първичните саркоми на гръдната стена средната 5-годишна преживяемост е 17%, като прогнозата е много по-добра, ако се лекуват в ранен стадий.