Какво представлява герминативно-клетъчният тумор при мъжете?

Този вид тумор е най-често срещаният при млади мъже, като честотата му нараства в западните индустриални страни. В хистологията герминативно-клетъчните тумори се разделят на семиноми и несеминоми. Туморите се срещат в тестисите при около 95 % от засегнатите мъже, само около 5 % са разположени предимно екстрагонадално. Поради тази причина всеки мъж с неясен първичен тумор трябва да бъде включен в диференциалната диагноза Тумор на тестисите, или по-точно екстрагонадален герминативно-клетъчен тумор .

Колко често се среща герминативно-клетъчен тумор при мъжете?

В Германия всяка година се диагностицират около 4000 нови случая. Със своите 1,5 % зародишноклетъчни тумори при мъжете делът им е много нисък в сравнение с всички ракови заболявания, но това е най-често срещаният тумор, който се появява между 20 и 45 години. През последните години честотата на до 10/100 000 мъже се е увеличила . Около 1-2 % от пациентите имат двустранно заболяване . Средната възраст на поява на заболяването е 38 години, а всяка година в Германия от това заболяване умират около 150 засегнати лица.

Какви рискови фактори играят роля при герминативно-клетъчните тумори при мъжете?

За развитието на герминативно-клетъчен тумор са известни само няколко рискови фактора. Въпреки това, според настоящото състояние на науката, влиянието на околната среда или начинът на живот не играят роля. По-долу са изброени рисковите фактори, които са известни:

• Голяма надморска височина,
• фамилна анамнеза за рак на тестисите,
• генетична предразположеност,
• Тестикуларна интраепителна неоплазия,
• Интерфилност,
• Синдром на Клайнфелтер.

Какви са симптомите на герминативно-клетъчен тумор при мъжете?

Първоначално засегнатото лице забелязва неболезнено подуване, уголемяване или втвърдяване на тестиса. Само малка част от пациентите съобщават за оплаквания като болки в тестисите, като това често води до неправилното диагностициране на епидидимит. Само в изключителни случаи се съобщава за болки в гърба, загуба на тегло, задух, главоболие или хипертиреоидизъм при напреднало заболяване.

Как се диагностицира герминативно-клетъчният тумор при мъжете?

Ако има съмнение за тумор от герминативни клетки, за поставяне на окончателна диагноза се използват различни процедури за изследване.

Анамнеза и физикален преглед

В подробен разговор с лекаря ще му бъдат разказани всички предишни заболявания и оплаквания. След това се провежда зелен физически преглед. След това се взема кръвна проба, за да се потърсят в лабораторията специфични туморни маркери.

Ултразвук

С помощта на ултразвуковото изследване по безболезнен и нерадиационен начин могат да бъдат открити туморът на тестисите и евентуално образувалите се метастази . Основната цел на изследването е да се установи дали туморът вече се е разпространил в други органи.

Компютърна томография

Благодарение на компютърната томография е възможно да се установи размерът и точното местоположение на тумора, както и дали метастазите са се разпространили в гръдния кош или корема. Тъй като по-малките метастази не могат да бъдат надеждно открити, е необходимо след няколко месеца да се повтори компютърната томография.

Тъканна проба

Тази тъканна проба е необходима за класифициране на тумора. Тоест, да се определи злокачествеността и характеристиките на тумора. Това дава възможност за разработване на целенасочено лечение. Обикновено тази тъканна проба се взема, когато се отстранява тестисът със злокачествения тумор.

Как се лекува герминативно-клетъчен тумор при мъжа?

Ако има спешно съмнение за герминативно-клетъчен тумор, тестисът се разкрива чрез хирургична процедура. След това патологът решава интраоперативно дали е необходимо да се отстрани целият болен тестис въз основа на изследването със замразен разрез. Независимо от стадия на тумора, отстраняването на семенника е първият избор на лечение. Едновременно с това се извършва и биопсия на другия тестис, но при 95 % от мъжете е засегнат само единият тестис. При отстраняване на единия тестис пациентът има малко или никакви странични ефекти. След хирургичното отстраняване на тестиса, благодарение на хистологичното изследване може да се вземе решение за по-нататъшната терапия.

Семиноми

При наличие на метастази в случай на семиноми може да се наложи използването на химиотерапия след отстраняване на засегнатия тестис. Ако има само по-малки метастази в лимфните възли в корема, може да се приложи лъчетерапия или химиотерапия. В случай на по-големи метастази в коремната област е необходимо да се използва химиотерапия. ?

Дори и да не са се образували метастази в момента на поставяне на диагнозата, след операцията може да се приложи еднократен курс на лъчетерапия или химиотерапия. В днешно време обаче по-често се изчаква и се следи развитието на заболяването на редовни интервали.

Несеминоми

При несеминомите, ако са налице метастази, в повечето случаи е необходима химиотерапия, състояща се от няколко терапевтични цикъла. Първично хирургично отстраняване на тъканта на лимфните възли от задната коремна кухина в днешно време се извършва само ако може да се предположи наличие на тератомна тъкан в засегнатите лимфни възли. Това е така, защото е известно, че тази тъкан е устойчива на химиотерапия.

Как се проследява герминативно-клетъчен тумор при мъж?

Видът на изследванията, а също и интензивността на последващите грижи зависят от използваната терапия и прогнозата.

При последващите грижи при герминативно-клетъчен тумор трябва да се вземат предвид следните аспекти:

• най-честите рецидиви се появяват през първите две години след края на терапията , така че основната цел е да може рано да се открие рецидив и да се лекува,
• дори и след повече от пет години след края на терапията могат да се появят т.нар. късни рецидиви, затова се препоръчва ежегодно проследяване до края на живота на пациента,
• След хирургично отстраняване на лимфните възли рецидивите са редки.

Каква е прогнозата при герминативно-клетъчните тумори при мъжете?

При навременна диагностика и ранно лечение , повече от 95 % от засегнатите могат да бъдат излекувани. Поради тази причина герминативно-клетъчните тумори са сред раковите заболявания, които имат най-добри шансове да бъдат излекувани. Рецидивите или прогресията на туморното заболяване зависят от хистопатологичните рискови фактори, наличието на метастази и хистологичните находки. Определящо значение има и нивото на туморните маркери в кръвта .