Какво представлява паротитът?

Паротитът е инфекциозно заболяване, причинено от вируса на паротит, и е известен още като "козиняк". Вирусът се среща изключително при хората. Характерно за паротита е подуването и възпалението на паротидните жлези. Вирусът се разпространява по целия свят, може да се появи във всяка възраст и е налице през цялата година. Благодарение на защитните ваксинации срещу паротит честотата на заболяването в Германия е намаляла изключително много.

Как се предава паротитът?

Вирусът се предава от човек на човек чрез капкова инфекция. Това означава, че когато човек говори, кашля или киха, малки капчици се разпространяват във въздуха и се вдишват от здрав човек. Свинският паротит може да бъде заразен и чрез директен контакт, например при целувка. Предаването на инфекцията чрез намазка, например при използване на общи чаши или чинии, е малко по-рядко срещано.

Кога избухва паротитът и колко време хората се смятат за заразни?

Инкубационният период обикновено е около 16-18 дни. Възможен е обаче и период от 12 до 25 дни. Вие се считате за заразен още една седмица преди и около девет дни след появата на паротидния оток. Рискът е най-висок след около два до четири дни след началото на заболяването. Няма значение дали няма симптоми или има само леки симптоми.

Какви са симптомите на паротит?

Не всички заразени хора проявяват симптоми. При около 4 от всеки десет души инфекцията с паротит протича напълно без симптоми. Особено при децата, на възраст под 5 години, се наблюдават само симптоми на нормална настинка, ако изобщо има такива. В някои други случаи се появяват значително повече симптоми:

• Загуба на апетит,
• Подуване на паротидните жлези,
• Подуване в областта на бузите,
• Подуване в областта на гърлото.

 
Тези симптоми обаче обикновено изчезват след три до осем дни.

Подуването на жлезите често причинява болка, а много от страдащите изпитват и болка в ушите поради натиска върху ушния канал. Отварянето на устата и дори дъвченето могат да причинят болка. В особено тежки и болезнени случаи е препоръчително пациентът да се храни само с течни или много меки храни, като каши, супи или пюрета. При много от страдащите се подуват и съседните лимфни възли.

Как се диагностицира паротитът?

Обикновено лекарят разпознава паротита веднага по симптомите. Особено характерното подуване на паротидните жлези обикновено не оставя съмнение, че става въпрос за инфекция с вируса на паротит. Въпреки това, тъй като заболяването паротит е станало много по-рядко, поне в Германия, за абсолютна сигурност често се назначава лабораторно изследване. Изследването е особено важно, ако засегнатото лице е било ваксинирано срещу паротит. Кръвният тест може да открие специални антитела срещу вируса. Ако е налице остра инфекция с паротит, обикновено се откриват специфични IgM антитела. Те се откриват през първите няколко дни след началото на заболяването и нивото им може да бъде повишено дори няколко седмици след заболяването.

Въпреки това, ако лицето е било ваксинирано, тестът за IgM може да даде фалшиво положителен резултат. В тези случаи се използва допълнително откриване на вируса. За тази цел се изследва секрет от гърлото или урината за генетичния материал на вируса.

Как се лекува паротитът?

Понастоящем не съществува антивирусно лечение на паротит. Заболяването обикновено се лекува симптоматично с болкоуспокояващи и понижаващи температурата лекарства. Ако пациентът има висока температура, той трябва да пие достатъчно течности и да спазва постелен режим. В някои случаи паротитът може да доведе до усложнения като възпаление на тестисите. В този случай се прилагат също почивка на легло и повдигане и охлаждане на тестиса. В много тежки случаи лекарят може да предпише противовъзпалителни лекарства. Ако в резултат на инфекцията с паротит се развие панкреатит, засегнатото лице трябва да се лекува в болница. В някои случаи се налага изкуствено хранене, поне временно. Лечение в болница е необходимо и в редкия случай на церебрален менингит.

Каква е прогнозата за паротит?

По правило прогнозата за паротит е добра. В по-голямата си част инфекцията протича леко и безвредно, особено при децата. Усложненията и късните последици обаче се увеличават с възрастта. Например, свързаното с паротит възпаление на тестисите може да намали плодовитостта. Само в редки случаи момчетата или мъжете ще бъдат напълно безплодни след това. При около 4 % от засегнатите се наблюдава глухота в диапазона на високите тонове. Обикновено това е временно, но при един на 20 000 души, заразени с паротит, глухотата остава за цял живот. Възпалението на мозъка, причинено от паротит, рядко е фатално. От енцефалит при паротит умират около 1,5 % от засегнатите.

Как можете да се предпазите от паротит?

Най-добрата защита срещу паротит е и остава ваксинацията. Тя се препоръчва в детска възраст и трябва да се извърши с общо три ваксинални дози. Ако забравите или пропуснете ваксинация, е важно да я направите възможно най-скоро преди 18-ия си рожден ден. Ваксинацията има за цел не само да предпази самия човек от паротит, но и да предотврати заразяването на други хора с паротит.

Има ли задължение за съобщаване за паротит?

От 2013 г. насам паротитът подлежи на съобщаване в Германия. В случай на съмнение за заболяване, доказано заболяване или смъртен случай във връзка с паротит, лекарите трябва да изпратят уведомление до отдела за обществено здраве, като посочат името на засегнатото лице. Ако засегнатото лице посещава или работи в обществена институция, като например детска градина или училища, ръководството на такива трябва да бъде информирано от самите тях или, в случай на деца, от родителите. След това ръководството на заведението трябва да изпрати съответното уведомление до здравния орган. Кога пациентът ще може отново да посещава или да работи в такава институция, в крайна сметка решава здравният орган.